( сатирична проза, от коша на редактора )
На сцената „се срещат” двама актьори.
В началото звучи песента "Здравей, как си, приятелю..." (изп. Тоника)
ПЪРВИ АКТЬОР: (пристъпва нервно от крак на крак, подхвърля в ръце връзка ключове)
- Не трябваше да я питам... Знаех си аз, ама... Наистина, защо ми трябваше...
ВТОРИ АКТЬОР: (любопитно-загрижено)
- Какво бе... Какво се терзаеш? Да не са ти потънали гемиите в Панчаревското езеро?
ПЪРВИ АКТЬОР:
- Остави се, запитах я... Най-културно й го зададох въпроса.
Да разбера какво мисли, да науча мнението й...
ВТОРИ АКТЬОР: (изгаря от нетърпение)
- И какво, казвай де... Какво я запита?
ПЪРВИ АКТЬОР:
- Ами... За Голямото четене... Жената.
Коя книга най-много й харесва, я питах...
ВТОРИ АКТЬОР:
-И тя?
ПЪРВИ АКТЬОР:
- Какво "Тя"... Тя ми отговори, че за да ми отговори на въпроса за Голямото четене, първо трябва да свърши с Голямото пазаруване, после с Голямото готвене, с Голямото миене на чинии, след това с Голямото пране, Голямото центрофугиране и Голямото гладене, после пък с Голямото прахосмучене... Освен това трябвало да прескочи да вземе малкото от детските ясли и голямото от Градината... И едва тогава, ако й остане дъх, щяла била да ми отговори на моя въпрос с повишена наглост, пардон ...трудност.
ВТОРИ АКТЬОР:
- Да-а-а... Няма що, Голяма беля си си докарал с това питане, стари мой приятелю... Но като на истински приятел аз да ти кажа още нещо - Голяма жена имаш ти. Много Голяма!
ПЪРВИ АКТЬОР: (скромничи, видимо поласкан)
- Е, чак пък толкова... Какво й е голямото...
ВТОРИ АКТЬОР: (поставя длан пред устата си, към публиката, полушепнешком, но така, че да се чува все пак)
- 130 на 90 на 120. Ти на това „малко” ли му викаш, а?!?
Втори актьор потупва първи актьор окуражително по рамото. Разделят се. Звучи фрагмент от песента "Жената на моя приятел" (изп. Сашо Димитров).
гр. София
22. 02. 2009г.
Текстът беше написано специално за едно неделно телевизионно предаване. Отхвърлен е с "аргумента", че зрителите ще го изтълкуват като подигравка към кампанията "Голямото четене" на БНТ... И вие ли мислите така?
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар