ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД

МОРЕ ИЛИ СЪЛЗА ОТ БОГ

Здравейте, приятели, как сте? Добре ли я карате...
Ако някъде в моите редове ( или между редовете ) откриете поне частица от своя свят, може би се познаваме... И може би много скоро ще бъдем заедно, стига силно да го поискаме. Не ви ли се вярва? Аз съм наблизо - на едно море разстояние...

Търсене в този блог

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...

четвъртък, 21 януари 2010 г.

ОЧАКВАЙТЕ "ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД" - стиховидения

Н А Р К О З А

Най-после разберете добре:
АЗ СЪМ ДОБРЕ! Като пеленаче –
не ми се мре,
а ми се плаче…
Писна ми от палачи!
Амазонките с бели игли,
с черни списъци,
с кръстове алени
често идват неканени.
А АЗ СЪМ ДОБРЕ!
Вярвам – докторът не ще забрави
и когато умирам
да ми каже, че пращя от здраве.
Докторе, аз Ви разбирам,
но разберете и Вие –
някой в момента вие…
Някой чака На-деж-да-Та,
както кучето в мрака поглежда
и с верига на своята шия излъскана
чака да дойдат – макар и късно –
всички негови сити
спасители.

НО ЗА МЕН ДА ГОВОРИМ.
И за моята болка.
Температура ли? Колко?
Притчите имат ли температура?

КАЗВАШ… АЛЕРГИЯ, ДОКТОРЕ…
От ужилване. ПРОСТО
ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВАДИ ЖИЛОТО.
Ще боли. Имайте сили.
Ах, докторе,
ще ме спасите ли?
Разбира се.
Трябват ни жители –
нали сме малка страна...
Отляво, докторе,
от тая
страна.
Нещо да искате?
Искам да зная
в коя от графите ме вписвате.
Нещо-то светва,
преобръща небето
и стаята,
стая,
ст…

ПООПРАВИХ СЕ.
СТРАШНОТО СВЪРШИ.
Различавам земята от покрива.
По библейски ръцете си бърше
с гръб към мен
и с лице в огледалото докторът.
За момент ще се срещнат очите ни.
Искам да питам, лечителю,
въпреки че въпросите Ви досаждат –
колко НАСЕКОМИ дневно се раждат,
колко ГРИЗАЧИ, колко ВЛЕЧУГИ,
колко НАШИ и колко ДРУГИ…
Всъщност, нека по-ясно говоря –
колко ХОРА?

ДОКТОРЕ, ЗАЩО МЪЛЧИТЕ?
Вие сте
компетентен,
аз… затова
и дойдох тук.
Иначе щях да блъсна вратите
И да отида с подкуп
ЕДНА ВРАТОВРЪЗКА
при последния селски ковач,
който от слънце до здрач
все се блъска
и блъска
с топли и нови
подкови
подковава коне.
Щях да падна на колене…
Него щях да попитам, но той
слуша само вълчия вой.
Той – босият – слуша жена си обута,
не знае какво е валута,
няма диплома, няма звание,
но добре си познава акраните,
вместо брадви стоманени –
свещници прави
от Земята запалена
много по-здрави,
много поздрави носи на синовете
и ДУШАТА му свети…

ДОКТОРЕ,
един ковач не разбира
от нетрайни статистики,
от безкрайни науки –
пие бира
и кара наслуки!
Затова питам Вас, докторе,
дневно КОЛКО ТАКИВА СЕ РАЖДАТ,
дето тайно и явно се готвят
както вървят зад гърба ти –
теб да блъснат в дълбокото,
ако водата им се размъти…

В КОРИДОРА
на някаква маса,
която не става
за връзване на хора,
видях листовка такава:
“Лято е – време на епидемии.
Затова своевременно,
граждани,
организирайте без забавяне
унищожаване
на мухи и комари,бълхи и гризачи!
Иначе…”

ИСКАХ ДА ПИТАМ, ДОКТОРЕ,
как се унищожават
хора, които живеят на завет,
как се убиват – с какви средства –
хора, които сънуват наследства,
хора оставили други без детства,
хора, дъгата превърнали в мрак…
Как?

БЯХ ДЕТЕ. СТАНАХ МЪЖ.
Ала нито веднъж
не дочух покрай мен да говорят,
да подмятат, да спорят
за мойте заслуги
мухи и комари, гризачи и други…

НИТО ВЕДНЪЖ, ДОКТОРЕ, НИТО ВЕДНЪЖ!

Мен ме е къпал дъжд,
в мен са говорили
чисти просторите,
мен ме жили
с осили
тревата
пробила земята,
мен ме хапе
капката, която капе...
И боли, но не толкова –
ДРУГА Е БОЛКАТА.

ПОМОГНЕТЕ МИ, ДОКТОРЕ!
Като куче душата ми вие
и сама си затяга веригата…
Няма смисъл да крием –
всичко, зидано в слепи епохи,
ще се срути за мигове.
Аз не искам да гледам как хората
по заповед се изповядват
пред юмруците-икони,
как блести и се спуска отгоре
Лунната брадва…
Аз не искам да правя поклони -
много дълго живяхме по клони…
Помогнете ми, докторе!
Малко искам – преди да изстина,
нека взема от хладната тъмна витрина,
дето смъртен не трябва да рови –
най-добрата от всички отрови.
Искам я – за хората – да ги предпазя
от наивната им омраза,
да ги науча
да обичат бездомните кучета…

“ДИАГНОЗА: АЛЕРГИЯ…”
Сам си знам диагнозата
Аз – кълбото от нерви
на живота сред прозата.
Не, не беше алергия.
Бяха някакви дяволи –
те спокоен не са ме оставяли,
те ми даваха силата,
те ме жилеха с жилото,
те при Вас ме изпратиха,
те стоят зад вратата…
Колко просто е, докторе.
Няма време за питане.
Вие имате питата,
но сега справедлив и тревожен –
в мене е ножът!
И не е за отровата думата.
Нищо няма оттука да взема.
Ах, отдавна продаден и купен
Ескулап на сегашното време,
отместете се малко, защото
за минута ми трябва бюрото Ви…

СЛЕД ТОВА СИ ОТИВАМ – ПРИ ХОРАТА –
да им кажа за тяхната болест.
И рецептата, дето им нося,
ще започва и свършва във стих.
В СТИХ СВОБОДЕН.

Тази кратка поема е от подготвената за печат нова книга с мои стиховидения. Търси се художник за оформлението на книгата!

вторник, 19 януари 2010 г.

ЗЛАТЕН КОС - 2007

СЪН СЪНУВАХ

Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Николай Урумов

Промяната у нас най-после стана -
учудихме и НАТО, и Европа!
Запрени дремят мутрите в зандана...
На преден план са даскала и попа.

По тъмно си вървя към свойта къща
спокоен, без да нося пистолети...
Полицията – честна и могъща -
ме спира просто да ми връчи цвете!

Усмихват се съседи, продавачки,
в очите им не виждам капка злоба.
Заплатата от новите стотачки
едва-едва ми се побира в джоба...

На седмицата – три пъти театър!
И оперета, кино...все по-често.
Ако ме търси щедър инкасатор,
това е само да ми върне ресто...

По пейките седят пенсионери,
които нямат никакви проблеми.
От пиле мляко всеки ще намери
из техните хладилници големи!

О, щастие! България е вече
Швейцария на Източна Европа!
Но... някакво измислено човече
разбра за моя сън, размаха сопа...

Очи отворих, гледам: Тук съм още –
в нещастната ограбена Родина.
Алеко край контейнер влачи мощи,
Бай Ганьо го разхождат с лимузина.

ЗЛАТЕН КОС - 2006

СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА

Музика: Росалин Наков

Това не е живот! Не издържах...

“ Прощавай, дядо, но ще сторя грях!
Ще ти преровя скрина – да намеря
хайдушката кама и револвера...
От пет години вкъщи сме без работа –
все някой трябва пак да хване сабята...”

Да, ама не...Повдигам аз капака,
какво да видя – долу, в полумрака,
вместо пищова и камата тежка –
едно тесте хартийки...Няма грешка!
Върху бележка с почерк разкривен
се мъдри завещание към мен:

“ Прощавай, внуче неродено още,
за твоето добро решихме снощи –
продадохме оръжията славни
па взехме облигации държавни!
То ние си отиваме, ей богу,
но ти ще грабнеш дивиденти много...
Кълнем се пред безценната хартийка:
Твой дядо Спас ( и баба ти Марийка ) ”

Какво спечелих, всеки ще се сети –
хартийките ги ползвам...за тапети.
Прощавайте и вие, но с въздишка
към тях добавям...боновата книжка.

ЗЛАТЕН КОС - 2004

Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Васил Попов

Щом за тази реформа разбра,
моят личен приятел Илия -
сам отиде и сам си избра
доктор, който му беше...комшия!

Кабинетът – в отсрещен гараж,
дето бройлери гледахме лани...
Там ще трупаме точки за стаж -
като легне човек, да не стане...

Но Илия си има жена,
тя се писа при доктора същи.
Все я хващаше болест една,
щом мъжът й го нямаше вкъщи...

Хей, приятел, къде си по здрач?
Нещо взеха да шепнат познати,
че отскоро семейният врач
прекалено разпитва жена ти...

Наш Илия се жегна на чест,
а реформата всъщност това е:
в интерес на семейството днес
трябва докторът всичко да знае.

Той дори е научил кога
ти отсъстваш по няколко часа...
Хей, приятел, ще имаш рога,
но – за сметка на Здравната каса!

понеделник, 18 януари 2010 г.

ВЪПРОС С ПОВИШЕНА ТРУДНОСТ

( сатирична проза, от коша на редактора )

На сцената „се срещат” двама актьори.
В началото звучи песента "Здравей, как си, приятелю..." (изп. Тоника)


ПЪРВИ АКТЬОР: (пристъпва нервно от крак на крак, подхвърля в ръце връзка ключове)
- Не трябваше да я питам... Знаех си аз, ама... Наистина, защо ми трябваше...

ВТОРИ АКТЬОР: (любопитно-загрижено)
- Какво бе... Какво се терзаеш? Да не са ти потънали гемиите в Панчаревското езеро?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Остави се, запитах я... Най-културно й го зададох въпроса.
Да разбера какво мисли, да науча мнението й...

ВТОРИ АКТЬОР: (изгаря от нетърпение)
- И какво, казвай де... Какво я запита?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Ами... За Голямото четене... Жената.
Коя книга най-много й харесва, я питах...

ВТОРИ АКТЬОР:
-И тя?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Какво "Тя"... Тя ми отговори, че за да ми отговори на въпроса за Голямото четене, първо трябва да свърши с Голямото пазаруване, после с Голямото готвене, с Голямото миене на чинии, след това с Голямото пране, Голямото центрофугиране и Голямото гладене, после пък с Голямото прахосмучене... Освен това трябвало да прескочи да вземе малкото от детските ясли и голямото от Градината... И едва тогава, ако й остане дъх, щяла била да ми отговори на моя въпрос с повишена наглост, пардон ...трудност.

ВТОРИ АКТЬОР:
- Да-а-а... Няма що, Голяма беля си си докарал с това питане, стари мой приятелю... Но като на истински приятел аз да ти кажа още нещо - Голяма жена имаш ти. Много Голяма!

ПЪРВИ АКТЬОР: (скромничи, видимо поласкан)
- Е, чак пък толкова... Какво й е голямото...

ВТОРИ АКТЬОР: (поставя длан пред устата си, към публиката, полушепнешком, но така, че да се чува все пак)
- 130 на 90 на 120. Ти на това „малко” ли му викаш, а?!?

Втори актьор потупва първи актьор окуражително по рамото. Разделят се. Звучи фрагмент от песента "Жената на моя приятел" (изп. Сашо Димитров).

гр. София
22. 02. 2009г.

Текстът беше написано специално за едно неделно телевизионно предаване. Отхвърлен е с "аргумента", че зрителите ще го изтълкуват като подигравка към кампанията "Голямото четене" на БНТ... И вие ли мислите така?

ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Отвлякоха ме мутри онзи ден.
Пред къщата ни спря машина тежка.
Напразно обяснявах с глас смутен,
че съм невинен, че това е грешка…

Когато криво-ляво се свестих,
глава надигнах зад стъклата сиви…
По начин друг природата открих:
Небе. Земя. Безкрайни житни ниви.

Реки. Дървета. Градове. Села.
България цъфти! И даже върже!
И аз пътувам в някаква кола –
като турист…Но мъничко по-бърже…

От КАТ не смее никой да ни спре.
Къде ли е държавата могъща?
На ум си викам: “Братко, ще се мре!”
А имам две деца. И даже тъща…

Едва когато босът ме видя,
разбра, че гаф е станал вероятно.
За моя радост той не полудя
и аз дочух: “Върнете го обратно!”

Какъв късмет извадих тоя път!
При днешните цени на горивата –
случайно точно мен да отвлекат,
безплатно да ме возят из страната…

И пак на колела. От град на град.
Добре, че имам хлабава превръзка…
През нея гледам Сливен, Карнобат,
за малко в Айтос да премажем гъска!

Шосетата са в дупки, кал и прах,
но аз си знам – все някога ще свикна.
Родината си вече опознах!
Сега остава и да я обикна…

ОТКРОВЕНИЕ ИВАНОВО

(сатирична проза)

И когато попитах чуждоземец един какво най-паче у нас впечатлява го, рече ми той: “Да се усмихва българинът забравил е!”

И прав беше чуждоземецът. Вече движението на нацията наша усещахме надолу по наклона… Можехме ли и имахме ли право да се преструваме на добичета безгрижни?

И наченахме да си спомняме. Също в раздвижена повърхност на геран отразено виждаше се миналото наше. И ехо едно гръмовно блъскаше в ушите ни, кънтеше и виеше…

И залутахме се между “Ако те ударят по едната буза…” и “Зъб за
зъб…” – едни с Бог в душите си, пък други – с “дървен господ” в ръце!

И шепнеха по-старите тайно: “Христос Воскресе!”, а младите, като ги питаха “Кой ден е Великден?”, така отвръщаха: “Ами…денят, в който Сергей и Митко Бомбата застреляха омразния народен враг Каназирев!”

И търсеха любознателните да си купят за два-три гроша книгите на Иван Хаджийски и Цветан Стоянов, на Фройд и прочие, обаче вместо това предлагаха им лекции от АОНСУ
и даже без пари.

И зазидаха се неусетно комшулуците, буренясаха пътеките. Само пътят към бъдещето светло нечие остана да блещи гаче теме ръководно!

И търговците не само влязоха в Храма, ами и преживе по стените му изсякоха си образите свои многомудри. После изнесоха рибите и виното зад девет земи в десета за един пробит долар и поради същото назоваха се “мениджъри”…

И когато Кайн уби Авел, да назначат решиха Комисия по деформациите, а Йосиф престъпник изкараха го, щото он посмял съня да тълкува на Фараона за гладните крави и класовете житни, поръсени с черно биле отгоре…

И останаха само в речника антонимен, оти се тълковен не издаваше, тъй възхваляваните елейни и венценосни български някога добродетелства като человеколюбие, гостоприемство, милостивост, честност и чувство за достойнство собствено още.

И все по-малко българи раждаше българска майка юнашка…

НАПИСА В ЛЕТО ДЕВЕТДЕСЕТО РАБ БОЖИ ИВАН ГРАМАТИКЪ.
БОГЪ ДА УМНОЖИ ДНИТЕ МУ, КАТО СЪКРАТИ ГЛУПОСТТА ЧЕЛОВЕЧЕСКАЯ И МАСМЕДИЙНА! АМИН!

ТОПЛО - ГОРЕЩО - ОЛЕЛЕ...

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Според пенсионната система,

ако внасям - пенсия ще взема!

Може и да стане… Но когато

сомалийци ги приемат в НАТО.


БАЛАДИЧНО

Не вярвам, че е жив Хаджи Димитър!

Безсмъртието става бизнес хитър.

Оттук нататък ще се пее в песните

за "Маргините", "Наглите" и "Бесните"...


БОЖЕ, КОЛКО МЪКА...

Звезда небесна се отчая от съдбата клета

и в езерото Ариана лично взе, че се удави,

защото беше си пропуснала и тя късмета -

поп-фолк звезда да стане в шоуто на Слави.