ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД

МОРЕ ИЛИ СЪЛЗА ОТ БОГ

Здравейте, приятели, как сте? Добре ли я карате...
Ако някъде в моите редове ( или между редовете ) откриете поне частица от своя свят, може би се познаваме... И може би много скоро ще бъдем заедно, стига силно да го поискаме. Не ви ли се вярва? Аз съм наблизо - на едно море разстояние...

Търсене в този блог

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...

понеделник, 18 януари 2010 г.

ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Отвлякоха ме мутри онзи ден.
Пред къщата ни спря машина тежка.
Напразно обяснявах с глас смутен,
че съм невинен, че това е грешка…

Когато криво-ляво се свестих,
глава надигнах зад стъклата сиви…
По начин друг природата открих:
Небе. Земя. Безкрайни житни ниви.

Реки. Дървета. Градове. Села.
България цъфти! И даже върже!
И аз пътувам в някаква кола –
като турист…Но мъничко по-бърже…

От КАТ не смее никой да ни спре.
Къде ли е държавата могъща?
На ум си викам: “Братко, ще се мре!”
А имам две деца. И даже тъща…

Едва когато босът ме видя,
разбра, че гаф е станал вероятно.
За моя радост той не полудя
и аз дочух: “Върнете го обратно!”

Какъв късмет извадих тоя път!
При днешните цени на горивата –
случайно точно мен да отвлекат,
безплатно да ме возят из страната…

И пак на колела. От град на град.
Добре, че имам хлабава превръзка…
През нея гледам Сливен, Карнобат,
за малко в Айтос да премажем гъска!

Шосетата са в дупки, кал и прах,
но аз си знам – все някога ще свикна.
Родината си вече опознах!
Сега остава и да я обикна…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТОПЛО - ГОРЕЩО - ОЛЕЛЕ...

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Според пенсионната система,

ако внасям - пенсия ще взема!

Може и да стане… Но когато

сомалийци ги приемат в НАТО.


БАЛАДИЧНО

Не вярвам, че е жив Хаджи Димитър!

Безсмъртието става бизнес хитър.

Оттук нататък ще се пее в песните

за "Маргините", "Наглите" и "Бесните"...


БОЖЕ, КОЛКО МЪКА...

Звезда небесна се отчая от съдбата клета

и в езерото Ариана лично взе, че се удави,

защото беше си пропуснала и тя късмета -

поп-фолк звезда да стане в шоуто на Слави.