ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Отвлякоха ме мутри онзи ден.
Пред къщата ни спря машина тежка.
Напразно обяснявах с глас смутен,
че съм невинен, че това е грешка…

Когато криво-ляво се свестих,
глава надигнах зад стъклата сиви…
По начин друг природата открих:
Небе. Земя. Безкрайни житни ниви.

Реки. Дървета. Градове. Села.
България цъфти! И даже върже!
И аз пътувам в някаква кола –
като турист…Но мъничко по-бърже…

От КАТ не смее никой да ни спре.
Къде ли е държавата могъща?
На ум си викам: “Братко, ще се мре!”
А имам две деца. И даже тъща…

Едва когато босът ме видя,
разбра, че гаф е станал вероятно.
За моя радост той не полудя
и аз дочух: “Върнете го обратно!”

Какъв късмет извадих тоя път!
При днешните цени на горивата –
случайно точно мен да отвлекат,
безплатно да ме возят из страната…

И пак на колела. От град на град.
Добре, че имам хлабава превръзка…
През нея гледам Сливен, Карнобат,
за малко в Айтос да премажем гъска!

Шосетата са в дупки, кал и прах,
но аз си знам – все някога ще свикна.
Родината си вече опознах!
Сега остава и да я обикна…