ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД

МОРЕ ИЛИ СЪЛЗА ОТ БОГ

Здравейте, приятели, как сте? Добре ли я карате...
Ако някъде в моите редове ( или между редовете ) откриете поне частица от своя свят, може би се познаваме... И може би много скоро ще бъдем заедно, стига силно да го поискаме. Не ви ли се вярва? Аз съм наблизо - на едно море разстояние...

Търсене в този блог

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...

понеделник, 18 януари 2010 г.

ОТКРОВЕНИЕ ИВАНОВО

(сатирична проза)

И когато попитах чуждоземец един какво най-паче у нас впечатлява го, рече ми той: “Да се усмихва българинът забравил е!”

И прав беше чуждоземецът. Вече движението на нацията наша усещахме надолу по наклона… Можехме ли и имахме ли право да се преструваме на добичета безгрижни?

И наченахме да си спомняме. Също в раздвижена повърхност на геран отразено виждаше се миналото наше. И ехо едно гръмовно блъскаше в ушите ни, кънтеше и виеше…

И залутахме се между “Ако те ударят по едната буза…” и “Зъб за
зъб…” – едни с Бог в душите си, пък други – с “дървен господ” в ръце!

И шепнеха по-старите тайно: “Христос Воскресе!”, а младите, като ги питаха “Кой ден е Великден?”, така отвръщаха: “Ами…денят, в който Сергей и Митко Бомбата застреляха омразния народен враг Каназирев!”

И търсеха любознателните да си купят за два-три гроша книгите на Иван Хаджийски и Цветан Стоянов, на Фройд и прочие, обаче вместо това предлагаха им лекции от АОНСУ
и даже без пари.

И зазидаха се неусетно комшулуците, буренясаха пътеките. Само пътят към бъдещето светло нечие остана да блещи гаче теме ръководно!

И търговците не само влязоха в Храма, ами и преживе по стените му изсякоха си образите свои многомудри. После изнесоха рибите и виното зад девет земи в десета за един пробит долар и поради същото назоваха се “мениджъри”…

И когато Кайн уби Авел, да назначат решиха Комисия по деформациите, а Йосиф престъпник изкараха го, щото он посмял съня да тълкува на Фараона за гладните крави и класовете житни, поръсени с черно биле отгоре…

И останаха само в речника антонимен, оти се тълковен не издаваше, тъй възхваляваните елейни и венценосни български някога добродетелства като человеколюбие, гостоприемство, милостивост, честност и чувство за достойнство собствено още.

И все по-малко българи раждаше българска майка юнашка…

НАПИСА В ЛЕТО ДЕВЕТДЕСЕТО РАБ БОЖИ ИВАН ГРАМАТИКЪ.
БОГЪ ДА УМНОЖИ ДНИТЕ МУ, КАТО СЪКРАТИ ГЛУПОСТТА ЧЕЛОВЕЧЕСКАЯ И МАСМЕДИЙНА! АМИН!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТОПЛО - ГОРЕЩО - ОЛЕЛЕ...

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Според пенсионната система,

ако внасям - пенсия ще взема!

Може и да стане… Но когато

сомалийци ги приемат в НАТО.


БАЛАДИЧНО

Не вярвам, че е жив Хаджи Димитър!

Безсмъртието става бизнес хитър.

Оттук нататък ще се пее в песните

за "Маргините", "Наглите" и "Бесните"...


БОЖЕ, КОЛКО МЪКА...

Звезда небесна се отчая от съдбата клета

и в езерото Ариана лично взе, че се удави,

защото беше си пропуснала и тя късмета -

поп-фолк звезда да стане в шоуто на Слави.