ОТКРОВЕНИЕ ИВАНОВО

(сатирична проза)

И когато попитах чуждоземец един какво най-паче у нас впечатлява го, рече ми той: “Да се усмихва българинът забравил е!”

И прав беше чуждоземецът. Вече движението на нацията наша усещахме надолу по наклона… Можехме ли и имахме ли право да се преструваме на добичета безгрижни?

И наченахме да си спомняме. Също в раздвижена повърхност на геран отразено виждаше се миналото наше. И ехо едно гръмовно блъскаше в ушите ни, кънтеше и виеше…

И залутахме се между “Ако те ударят по едната буза…” и “Зъб за
зъб…” – едни с Бог в душите си, пък други – с “дървен господ” в ръце!

И шепнеха по-старите тайно: “Христос Воскресе!”, а младите, като ги питаха “Кой ден е Великден?”, така отвръщаха: “Ами…денят, в който Сергей и Митко Бомбата застреляха омразния народен враг Каназирев!”

И търсеха любознателните да си купят за два-три гроша книгите на Иван Хаджийски и Цветан Стоянов, на Фройд и прочие, обаче вместо това предлагаха им лекции от АОНСУ
и даже без пари.

И зазидаха се неусетно комшулуците, буренясаха пътеките. Само пътят към бъдещето светло нечие остана да блещи гаче теме ръководно!

И търговците не само влязоха в Храма, ами и преживе по стените му изсякоха си образите свои многомудри. После изнесоха рибите и виното зад девет земи в десета за един пробит долар и поради същото назоваха се “мениджъри”…

И когато Кайн уби Авел, да назначат решиха Комисия по деформациите, а Йосиф престъпник изкараха го, щото он посмял съня да тълкува на Фараона за гладните крави и класовете житни, поръсени с черно биле отгоре…

И останаха само в речника антонимен, оти се тълковен не издаваше, тъй възхваляваните елейни и венценосни български някога добродетелства като человеколюбие, гостоприемство, милостивост, честност и чувство за достойнство собствено още.

И все по-малко българи раждаше българска майка юнашка…

НАПИСА В ЛЕТО ДЕВЕТДЕСЕТО РАБ БОЖИ ИВАН ГРАМАТИКЪ.
БОГЪ ДА УМНОЖИ ДНИТЕ МУ, КАТО СЪКРАТИ ГЛУПОСТТА ЧЕЛОВЕЧЕСКАЯ И МАСМЕДИЙНА! АМИН!