СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА
Музика: Росалин Наков
Това не е живот! Не издържах...
“ Прощавай, дядо, но ще сторя грях!
Ще ти преровя скрина – да намеря
хайдушката кама и револвера...
От пет години вкъщи сме без работа –
все някой трябва пак да хване сабята...”
Да, ама не...Повдигам аз капака,
какво да видя – долу, в полумрака,
вместо пищова и камата тежка –
едно тесте хартийки...Няма грешка!
Върху бележка с почерк разкривен
се мъдри завещание към мен:
“ Прощавай, внуче неродено още,
за твоето добро решихме снощи –
продадохме оръжията славни
па взехме облигации държавни!
То ние си отиваме, ей богу,
но ти ще грабнеш дивиденти много...
Кълнем се пред безценната хартийка:
Твой дядо Спас ( и баба ти Марийка ) ”
Какво спечелих, всеки ще се сети –
хартийките ги ползвам...за тапети.
Прощавайте и вие, но с въздишка
към тях добавям...боновата книжка.
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар