ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД

МОРЕ ИЛИ СЪЛЗА ОТ БОГ

Здравейте, приятели, как сте? Добре ли я карате...
Ако някъде в моите редове ( или между редовете ) откриете поне частица от своя свят, може би се познаваме... И може би много скоро ще бъдем заедно, стига силно да го поискаме. Не ви ли се вярва? Аз съм наблизо - на едно море разстояние...

Търсене в този блог

Моята снимка
Бургас, Bulgaria
Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...

неделя, 17 януари 2010 г.

КАК НАПИСАХ "АХ, МОРЕТО..."

В началото на месец май 1996 г., броени дни преди предварителния кръг на фестивала “ Бургас и морето “, Диомов ме покани в студио “ Горещ пясък “ и там ме запозна с друг един Стефан – венценосецът Маринов. “ Ах, морето “ се роди в същия ден, в деня на нашето запознанство, което скоро се превърна в приятелство. Без много думи Чечо – така му казваме ние – седна зад пианото и изсвири три-четири пъти мелодията, която беше изплел носталгично някъде по чужбините…Веднага записах мотива на репортерския си касетофон. Спомням си, че възникна спор между мен, Диомов и Маринов – за темата на бъдещата песен. Чечо предлагаше фразата: “ Страшно дива и ревнива, но красива!…” Аз пък исках да направя текста за дует – мъж и жена. Представях си мъжа като бряг, а жената като вълна, която се стреми към него…Идеята ми беше брегът и вълната да се срещнат в припева. Диомов обаче не одобри това предложение. Спорихме повече от час, не успя да надделее никой. По едно време на Диомов и Маринов им писна, решиха да изпият някоя и друга бира в “ капанчето “ над Летния театър, а аз останах сам-самотен в студиото – да се справям със ситуацията както намеря за добре… Започнах твърде неопределено – от една предесенна природна картина. Когато обаче “ улових “ образа на птицата, на нейната сянка и си я представих като душа на моряк, усетих, че съм успял! Оставаше по-лесното – да потопя тези образи и метафори в тръпчиво-солената бургаска атмосфера ( а това не ми беше никак трудно – морето се вижда от прозореца на студиото ) и да дам посланието на песента – като спасение… След около два часа ( голямо биропиене падна в онова “ капанче “…) вече бях готов с няколко куплета и още толкова варианти на припева. Диомов и Маринов се върнаха с приповдигнато настроение. Заедно избрахме най-подходящите варианти ( всичко беше хаотично нахвърляно върху четири листа ситно написани и задрасквани “ чернови “ ) и изведнъж песента “ оживя “ пред нас. Имах чувството, че прохожда, като дете…Отначало работното заглавие беше “ Късни плажове “, но много бързо Стефан Диомов откри и “ извади “ от текста този толкова обикновен и невероятен израз, който по-късно стана нещо като моя ( наша ) визитна картичка: ”Ах, морето…”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТОПЛО - ГОРЕЩО - ОЛЕЛЕ...

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Според пенсионната система,

ако внасям - пенсия ще взема!

Може и да стане… Но когато

сомалийци ги приемат в НАТО.


БАЛАДИЧНО

Не вярвам, че е жив Хаджи Димитър!

Безсмъртието става бизнес хитър.

Оттук нататък ще се пее в песните

за "Маргините", "Наглите" и "Бесните"...


БОЖЕ, КОЛКО МЪКА...

Звезда небесна се отчая от съдбата клета

и в езерото Ариана лично взе, че се удави,

защото беше си пропуснала и тя късмета -

поп-фолк звезда да стане в шоуто на Слави.