ПЕСНИЧКА ЗА ГОЛОТАТА
Музика: Андрей Дренников
Изпълнява: Емил Марков
Дори да се е пръкнал с риза,
гол в банята човекът влиза...
Тук никой ордени не носи,
величията ходят боси...
И затова, когато някой
опъва нервите ми яко -
аз искам с мен да го поканя
не на дуел, ами…на баня.
Припев:
Изглежда само голотата
пред Бога равни ни показва.
Ако си гол, дори змията
не би могъл да скриеш в пазва...
Животът ни раздава роли –
на дъното, по върховете,
но в банята сме всички голи –
и шутовете, и кралете...
Щом шутът в банята е влезнал,
аз ни го хваля, ни го жаля.
С две думи: той си има жезъл,
какъвто има си и краля...
Припев:
Навярно само голотата
пред Бога равни ни показва.
Ако си гол, дори змията
не би могъл да скриеш в пазва...
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар