Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Васил Попов
Щом за тази реформа разбра,
моят личен приятел Илия -
сам отиде и сам си избра
доктор, който му беше...комшия!
Кабинетът – в отсрещен гараж,
дето бройлери гледахме лани...
Там ще трупаме точки за стаж -
като легне човек, да не стане...
Но Илия си има жена,
тя се писа при доктора същи.
Все я хващаше болест една,
щом мъжът й го нямаше вкъщи...
Хей, приятел, къде си по здрач?
Нещо взеха да шепнат познати,
че отскоро семейният врач
прекалено разпитва жена ти...
Наш Илия се жегна на чест,
а реформата всъщност това е:
в интерес на семейството днес
трябва докторът всичко да знае.
Той дори е научил кога
ти отсъстваш по няколко часа...
Хей, приятел, ще имаш рога,
но – за сметка на Здравната каса!
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар