ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Христо Чешмеджиев
Отскоро ни подсеща БНТ:
Забравил бил народът да чете…
Това твърдят пишман социолози
и филолози в необрано лозе…
Да, преди време хората четяха.
Аз помня как опашки се редяха…
Дори жените стигаха до бой
за тежките романи на Толстой!
А в наши дни, когато у дома
една жена остане сам-сама,
не иска тя с “Война и мир” да ляга,
и все към дистанционното посяга…
На Би Би Си ще кажа аз: “Мерси!”,
но няма опит чужд да ни спаси…
За да настане Четене Голямо –
едничка книга тук е нужна само!
Дай Боже да излезе от печат
най-чаканият жанр на този свят:
И вътре - в списък - да са имената,
които ни съсипаха страната…
Да прочетем (а не да прочетем-е)
кой на кого продаде ни без време,
и кой - заради личната облага -
ни води пак до просешка тояга…
Ако ми позволите, лично мнение -
изданието ще е с продължение…
То ще свали… Голямата завеса!
Но днешните писатели къде са?
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар