(сатирична проза)
- Извинете, бихте ли споделили някои Ваши мисли за страниците
на нашата медия ”Уйкенд-Шок-Шоп-Долно Въртигово”? Моля Ви да се представите!
- О, разбира! Мене дошъл от много далече. Има 50 жени и изключително деца. Грижи на бананов и палмови масиви…
- По всяка вероятност, Вие сте чужденец. Какви са първите ви впечатления от България?
- Много отлично! Още от самолет видял как усмихнат хора тук, и как добре боядисани ляв тротоар по централен улица…
- Разкажете ни за условията, при които почивате.
- Мое семейство спи на хотел 3 звезди. Вътре почти влажен и даже мокър, но като помисли предвид, че други човеци спи направо под звезди…Ай, ай, ай! Ние обядва малко преди вечер, защото сервитьорин е много внимателен – бавно носи супа, да не разлее и ощети нас…До късно мене, жена и деца гледа на малък екран – Голяма работа! Едно канал – звук, второ ефир – образ…
- Срещнахте ли вече нови приятели у нас?
- Винаги! Мoй най-нов приятел вози частен такси. Снощи за на всеки километър – само по 500 лева. Виж, ако бил неприятел…
- Какво Ви дава нашата природа днес?
- Ами…това разбере утре. Но искал добави – когато бил на пляж, белязал там да търкаля вестници, демокрация, думата, чук-чук, кофичка на мисело кляко, бутилек, скъсан маратонки, кец, парцал… Слуша песен “Ах, морето” и сякаш пее-казва “Ах, морето е пълен с джам-стъкло, автомобилен гума, маслен петна от кораб…” Значи, какво значи? Природа на вас дава, а вие обратно на природа нищо хубав…
- Моля! Нима искате да кажете… Всъщност, ако отворите том 3 от Годишния справочник на НСИ… Защото ние сме оптимисти! Трябва да бъдем и ще бъдем… И едни последен въпрос: А вие с какво ще запомните България?
- Аз няма да помни. Аз остава тук. Решил да инвестира на Ваш море сеймеен комплекс, може и под харемда да вземе…А както вече досещате, ние има и сили, и жизнерадостен дръзновение да прави и реализира на минимален срок този максимално благороден концепция!!!
От нашия Спец. Мореспондент
- ah-moreto
- Бургас, Bulgaria
- Тогава си мислех, че животът е "Миг от приказка". Мечтаех си да имам "Бяла къща, двор зелен…", където с някоя "Мария" или “Ева” да откривам и преоткривам щастието "Сутрин рано, вечер късно..." Каква "Ирония"! Само "20 години по-късно" след поредната "Среща без думи", която завърши като последно “Танго в полунощ” аз отново се питам "Кой си ти" и защо си? "За тебе хората говорят"... И какво от това? Не зная. Все още търся отговора. Очаквам го като "Вятър в платната", като "Синкавата вечер" преди всяко "Сбогуване с Бургас"... В такива моменти пред мен се плиска онова - необятното и необяснимото събитие на Христо Фотев и Петя Дубарова. "Ах, морето…" Тяхното-мое-наше тържество на духа. Напоследък то все по-често и най-предизвикателно ми шепне: Вече "Ти гониш..." Но "Между два сезона", когато човек разбира, че само "Веднъж се живее", всичко е относително. С изключение на онова, което не е...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар