ИМА ДВА ВИДА САТИРА
Първата – гонена, бита,
срещу ръжена щом рита.
Втората – задължена
да рита срещу ръжена.
Докато Бог след работа си свирка,
Адам подготвил малка стихосбирка.
Талант бил той. Обаче в свойта книжка
неволно изтървал една въздишка...
И рекъл Бог: “...Прочетох ръкописа,
но в ръкописа нещо ме стъписа –
за Райското Издателство не става!”
Адам попитал плахо: “А тогава?”
“Тогава ли... Ще идеш на Земята,
Земята е с издателства богата...” –
тъй рекъл Бог. И между нас изпратил
Адам – да търси цял живот издател.
СЪБЕСЕДНИК ПО СТАРАНИЕ
Усмивка учтива – за “Всяка неделя”!
Човекът отива, разказва, споделя.
Какво мисли – знаем. Но друго говори,
че камери щракат отдолу, отгоре...
И думите светли се леят в ефира!
Внимава човекът, защото разбира:
критичното виждане предопределя
два часа за свиждане. Всяка неделя.
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Цените изведнъж освободил
и своите ръце измил,
търговецът зад старата витрина
чертаеше си следната картина:
“До днес градих развития социализъм.
Сега – в демократичния навлизам.
Навярно утре ще съм в справедливия...”
“Осанна!” – хората напираха отвред
и молеха за захар и оливия.
А нямаше дори оцет.
ЛИТЕРАТУРНА ДИСКУСИЯ – 1988
Април. И кон. И яки шпори.
Тревичка. Ширине. Простори.
Критик. И подир него – втори.
Въпрос. Но кой да отговори?
Поет. Читател. Връзка здрава.
Един си сяда. Друг си става.
Такава, всъщност онакава –
Дискусията продължава...
АТЕИСТИЧНО
Кой коленичи пред икони?
Днес нашият народ го гони
неволята да коленичи
пред шкоди, дачии, москвичи.
И то – когато... Бог се трогне
с резервни части да помогне.
ТРУДОВА БОРСА
“Кокошкарник “Ярки лъчи”
спешно търси да назначи
гласовит млад петел
за завеждащ отдел
“Булгар-Яйце-Реклама”
Отговорността е много голяма,
затова кандидатът трябва да има
стаж поне една зима
и в производството...”
Справки – при счетоводството.
ЕКСПЕРТНА КОМИСИЯ
Хлябът от хлебозавода
днес е мъка за народа –
като пластелин съвсем!
- Докога ще го ядем? -
пита ме съседът Коста.
- Ами... – казвам – още доста,
щом за точна експертиза
в производствената криза
Министерството ни прати
...фурнаджийските лопати.
НАШЕ ЛЯТО
Човек сред морските вълни се дави.
Той губи дъно под нозете здрави...
Жестоко е! Човекът си отива,
нивото на водата го покрива...
От плажа сълзи рони Обществото –
да вдигне още мъничко нивото!
ОБРАТНА ВРЪЗКА
Агне до Вълка молба подало:
“Моля те да ме оставиш цяло –
да се насладя на Свободата!”
Хищникът си нямал и представа
за подобно агне дотогава,
но в молбата зърнал точна дата,
ЕГН, професия, адрес...
Агнето го търсят и до днес.
БЕЗ ДОМ
Допълнение към Х. Мало
В провинцията, значи – у дома си,
започнахме да правим алманаси.
Обаче към “Море”, “Зорница”, “Юг”,
...от столицата... тук... един през друг...
Това е. Покрай свойте алманаси
останахме бездомни. У дома си.
В ЗАГОРЕ, И ПО-НАГОРЕ
Нашата книжарка Яна жали
девет автори на книги залежали.
Що ги жалиш, Яно, море Яно?!? –
те прибраха хонорарите отрано.
Себе си жали, че иде време
някой даже премии да вземе...
РИТУАЛ
Свири весело кавал
(в краен случай – балалайка...)
и започва ритуал
в чест на многодетна майка!
Девет рожби тя отгледа
след “народната” победа.
Реч! Другар понаедрял
даже връчва й медал!
Строят наш не се шегува.
Ах, завиждайте, мъже, -
тя безплатно ще пътува
три пъти по БДЖ!
Но... прощавай, майко свята,
и оттука накъде?!
Гладни вкъщи са децата,
а метал не се яде.
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
по Валери Петров
Какво му трябва на човека,
разкрил Системата ни зла? –
един чадър, съчмичка лека
и малко лондонска мъгла...
БИТИЕ – 1989
Аз направих крачката последна!
Тръгнах от провинцията бедна
без да се обадя на жена си –
да намеря в София колбаси...
Щедър полъх ноздрите ми гали
пред вратите на Централни хали.
Спирам. Мисля. “За един салам
бива ли сега да се продам?!”
Не! Прощавай, брате софиянец,
май...ще ставам върл вегитарианец!
И обзет от тази си идея,
аз раста! Раста, но не старея...
ПОСЛОВИЧЕН ОБЯД – 1993
Дъхти пред мен обядът сложен.
Ще се наям като дервиш!
Я, гледай: от Мароко джоджен.
И краве масло – от Париж.
Какви картофи – от Канада.
От Западна Гвинея – леща...
“Сполай ти, дъще, за обяда!” –
теб думам. Нека друг се сеща.
ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ
Днес
започва Конгрес
по въпросите
на босите.
Протоколите
ще ги водят голите.
ХРАМЪТ
Огромен Храм под небесата сини,
граден у нас – над тридесет години!
Бетон, гранит, стоманена решетка...
“Сега ще видя неговата сметка!” –
безсмъртен Херострат надига глас.
Но странно – адски съм спокоен аз.
“Това не ти е, скъпи, Храмът в Ефес!
Ще се озори даже богът Хефест
да го запали: вътре и край Храма
отдавна нищо за горене няма...”
ХЕЙ, ПРОЛЕТ ИДЕ!
Най-после вятър лъхна ледовете
и в планините, че и в умовете...
Но ледовете втори – за беда –
съдържат малко повече вода.
Водата на издателствата дигите
руши набързо и прониква в книгите.
И те подгизват, те набъбват даже
веднъж в грамажи, след това – в тиражи.
АПРИЛ. Критик в творбите дилетантски
задълбочено се потапя. С бански.
ИЗПОВЕД НА ЛОВДЖИЙСКО КУЧЕ
Аз и Сатирика,
дето се вика,
сме си лика-прилика
като два стръка иглика!
Разликата е само тая:
На мене ми теглят калая,
щом престана да лая...
ВСЯКА НЕДЕЛЯ
Обичам да помагам на жена си.
Метла, чинии, тупане, пране...
А ето – срещу нашите тераси
се ширнало море до колене!
Обменят полов опит разни раси,
разнасят сервитьорки хладни каси...
Но питайте: Там искам ли да идa?
О, аз ще го приема за обида
и даже гневно ще отвърна: “Не!”
НЕделя е. За някого поне.
ЕВФЕМИЗМИ
За този, който смаза цяла нация,
се каза, че е сторил... “деформация”?!?
А мой познат поиска ресто в бара –
престъпник млад мълвата го изкара.
“ВЪПРОСИ” ( Естрада в ефира )
“На-на-на-на-на-на!
Какво е морето?
Какво е небето?
Какво е сърцето?
Йе-йе-йе-йе-йе!
Какво са очите?
Какво са звездите?
Какво са сълзите?...”
А КАКВО Е СЛУШАТЕЛЯТ,
АКО ДО НЯКОЛКО СЕКУНДИ
НЕ СПРЕ РАДИОТО?!?
СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО № 1
- Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло...
Може би случайно си видяло
нечие загубено одеяло?!
- Що си правиш, чедо, с мен майтапи?
Зърнах само...кърпени чорапи.
Носеха ги от УБО апапи,
минали през светлите етапи...
ПРИКАЗКА ЗА “БУЛГАРПЛОД”
Не зная поради каква причина
в една тоталитарна българска градина
изневиделица се появи Ламята!
Фуча тя, пламъци валутни мята...
Но щом разбра, че ябълката златна
макар и превъзходна, е нитратна –
Ламята сви опашка и замина
зад девет области и планини.
А ябълката я видяхме в магазина
На витрина.
Преди броени дни.
И то – по новите цени!
ДЕТСКИ СПОМЕН
Чер мерцедес лети по булеварда.
Оттук – “Ура!”, оттам обаче – “Вардааа!”
Минават: тлъст корем, юмрук, кокарда...
Аз искам да попитам авангарда:
“Дългът ни вече колко е милиарда?
Защо живеем с мама ми в мансарда?”,
Но... ако гъкна – ще ми смажат гарда!
И ще рекат: “Инфаркт на миокарда.”
СИТУАЦИЯ ЗА МУТРИЗАЦИЯ
Пред “Севастопол” –
бой, изстрели, вопъл...
Но... прокуратурата
си оправя фризурата.
Но... адвокатурата
си гледа халтурата.
Но... полицията
си уточнява позицията.
И най-после разбира племето
чие ще е утре Времето.
ХАРУН АЛ РАШИД ( ЕНТИ ДУБЪЛ )
на Радой Ралин
- В столицата град се рони!
- Не бе, падат... микрофони.
- Те са били окачени
под стрехи, върху антени,
зад фасадни елементи...
- Да, но... няма документи!
- Тъкмо. Дай за региона
два-три здрави микрофона...
АКСИОМА ЗА У ДОМА
Ако на един площад
с мисия добре позната
под плакат се съберат
кадрите от апарата
управлявал петилетки –
не правете сложни сметки:
там сред 200 души има
300 жертви на режима...
БРОИЛКА
Беше “светла” дата.
Уж като децата
влязохме в играта:
“Изток, запад, север, юг...
Речи, бдения, легации!
Даскал Ненко дъвче лук
и купува облигации...”
Едно, две, три,
кой ще изгори?!”
- Нашите пари.
КОНКУРЕНЦИЯ
- Дядо Коледа, къде си
с твоя приказен чувал?
- Влязох в “Клуб по интереси”,
отстоявам идеал!
- Но без теб нощта е пуста.
Дар кога ще видя аз?
- Чакай малко! Да отлюспя
фракцията “Дядо Мраз”...
МЕЖДУ БЪЛГАРИ
- Как отбелязвате с жена ти
великите български дати?
Ами... Секс до дупка на Девети!
Пък човек, докато се усети,
дошъл и Десети...
СЪВРЕМЕННА МИТОЛОГИЯ
Живея между Пира и Пандора.
( И гърците не ми завиждат даже.)
Коя от двете да поканя в двора,
къде е Хезиод да ми подскаже?
Една ограда ме дели от Пира.
Каква жена! - през цялата година
в престилката си камъни събира,
за да ги хвърли в моята градина...
Но втори факт направо ме разплаква:
Зад другата ограда е Пандора!
Тя с урна избирателна очаква
да се превърнат камъните в хора.
креТЕНИС ШОУ
Политици уж могъщи
като тенесисти същи
топки бързи си прехвърлят
и на рефера се дърлят...
Виж, при смяната на корта
си намигат – номер в “спорта”.
А пък публиката плаща,
без основен трик да схваща,
който аз ще отбележа:
ПО СРЕДАТА НЯМА МРЕЖА!
ЗАДАЧА С ПОВИШЕНА ТРУДНОСТ
уж след Ре-Марк(с)
Избор труден завари
трима бойни другари.
По Априлската линия
бодро тръгна единият.
Рече вторият: “Ясно...”
и остана на място.
За последния чуха,
че вървял в трета глуха...
Кой – се пита в задачата –
пръв ще стигне до дачата
и ще хапне погачата?!?
ПО ХЪЛМОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО
Сбра овцете и поведе дядото
към сияйни хоризонти стадото.
То усърдно хрупаше тревата –
да си доразвие сетивата...
Стана стадо, че и половина!
Но... внезапно дядо се спомина.
А след него – все пастири тъпи!
И доене яростно настъпи...
Щом овца не си предложи вимето,
бъхтеха я. На овцете в името.
Проста мярка, но внедрена яко,
още дава нещо като мляко...
СЪСТЕЗАНИЕ – 1991
Тренирал в недалечна база,
дойде поредният жокей.
“Мы пак сме здесь!” пред старта каза,
а финишира с вик “О’кей!”
Издъхваше сред хиподрума
забравен конят в кръв от шпори...
Видя това спец. Кор. на “Дума”
и умно рече: “Очень сори!”
НЕ – ВА – ДА!
Невада – щатски полигон
за ядрени експерименти.
И още – български “купон”
с огромни дивиденти!
Там инжектирали войници,
пък тук и “Форд” се дава!
Доволни ли сте, политици? –
облъчването продължава...
СОЦИАЛЕН МИР
Насред синята мизерия
за народа клет утеха
беше... “Розовата серия”.
Паднаха. И си я взеха.
Ала не проклинай смените,
българино – братко мой –
ето пък сега червените
ни зарадваха с... “Плейбой”.
ХАЙКУ
1.
Две неща са лесни:
Да напишеш “Браво!”.
Да го публикуваш.
2.
Жабче подскача.
Нагоре-надолу.
Като критерий.
3.
Учителю, какво е тебешир?
Притиснат прах.
Отвсякъде.
РАЗРУШАВАНЕ НА КРАТКИТЕ ФОРМИ
Омар Хайям бил интересна личност,
постигал той завидна лаконичност.
Аз твърде не завиждам на Хайям –
освен да пиша, трябва и да ям...
ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС
Митинги и заседания,
грешки без самопризнания,
майки в устни пожелания,
жълти блудкави издания,
потребителски страдания,
шутовете – с кралска мания...
ЩЕ ЛИ ДА ТЕ БЪДЕ, ДАНИЯ?!?
МЕЖДУ КРИТИЦИ
Колега, смлях те в мойта статия,
но ти си вещ – ще разбереш...
След време ти ще си “устатият”,
а аз ще бъда “потърпевш”.
Щом викнеш ти: “Това е цвете!” –
обратното ще кажа аз.
И ще ечи през вековете
двуискрен нашият двуглас!
КРАТКА ПЕСЕН
“Високи сини планини...”
Дълбоки мръсни долини.
Високи български цени.
Небето – като бюлетина...
Тежко на моята Родина!
Земя ми връщат – дял от мама.
Ще взема да изкопам яма,
да кажа – като в притча стара –
че пак е друга мойта вяра!
БЕЗПЛАТЕН СЪВЕТ
- Как бих могъл да се издигна честно
над глупостта, над сивата среда?
- Приятелю, това е много лесно!
Въже ти трябва само. И греда.
АСТРОЛОГИЯ
по Н. Й. Вапцаров
Рецидивист най-тъп
затрил все мирни хора,
но имал “гръб”
и не изгнил в затвора.
Доволни, без взаимна злоба,
заседателите мили
бакшиша в тайна доба
разделили...
Като видели и това звездите,
на нацията преброили дните.
НОВА МЪДРОСТ
Зная – единакът даже
козината да смени,
нравът му ще се покаже
само след броени дни.
Но твърдението горно
днес довело би до грешки –
единаците безспорно
влизат в глутници. Човешки.
Нравите се разпределят
както всичко – от водачите.
Воят техен е повеля
в дачите, в небостъргачите...
Вълци! Как? Не се тревожите?!?
За заслуги, без заслуги –
от едни се смъкват кожите,
че да се дадат на други.
АБСУРДНО КРАЛСТВО
На краля му прилича всяка дреха:
От вносен плат, от перушина птича,
от лъвска кожа, или от лисича...
Помага всяка дреха за успеха.
Но... тръгва кралят гол! Не се облича.
А босият народ чете с въздишка
поредната луксозна кралска книжка:
“За нов подход в борбата срещу кича”.
ТЕЖКА ЗАБЕЛЕЖКА:
Книжката спретнал, редактирал, издал –
шутът на голия крал.
Нека тези, на които им стига куражът,
да кажат и какъв е тиражът.
ЕВОЛЮЦИЯ
Като си види хала
в Обществото,
не тръгва българката бяла
вече към леглото
без... сложена спирала,
защото
е разбрала
житейските уроци и-де-ал-но!
И по законите на естеството
тя, нацията наша, се развива
почти нормално –
като една контрацептивна крива...
Иначе казано – спирално.
ПАРЛАМЕНТ ПО РЕГЛАМЕНТ
За по-сигурно, едно магаре
решило да се кандидатира
не само в Троян, но и в Кърнаре...
И успешно изкачило баира!
ШОП И ТЕЛЕШОП
На ефира верен роб –
шоп се звери в “Телешоп”.
Музика. Една блондинка
гали западна машинка,
дето правела кайма
за секунди, сам-сама!
Шопът иска тази стока,
но съдбата е жестока:
Стоката, за да я има,
той ще трябва посред зима
да си продаде телето
от ТКЗС-то взето
вместо дялов капитал...
Шоп превключва на Канал!
Но и там – като картинка –
телешопската машинка...
Сякаш Хамлет, шоп умува:
Ще купува? Не – ще псува!
Него смляха на кайма
чрез екрана, у дома...
ЛЕТА – РЕКА НА ЗАБРАВАТА
"...Река спасителна, антична,
аз имам цел категорична -
да те открия даже в Ада!
И да намеря в теб прохлада.
Щом от водата ти отпия,
душата своя ще измия
и ще забравя за водата
на кал и хлорна вар богата;
за лозовите насаждения,
изсечени с постановления;
и за заводите “модерни”,
подпрели небесата черни;
за личните изгоди в дружбите;
за задните вратички в службите;
за стоките под щанда сложени;
за людете ръкоположени;
за вечните им обещания
по пленуми и съвещания...
Къде си, ЛЕТА? Аз те търся
от паметта да се отърся –
едва ли друго заслужава
такъв живот, освен забрава.”
С подобни мисли се вълнувал
един човек ( като сънувал ).
Но... викнали го в Комитета
и той запял: “МНОГАЯ ЛЕТА!!!”
НОВА ГОДИНА
Луната бе случайно пълна,
а токът – обичайно спрян.
Видях пред мен брада от вълна,
зад нея – старец разлюлян…
- Къде е, дядо, тази твоя
Снежанка с чудната корона?
- Тя, синко, в бара зад завоя
играе танци край пилона…
- Ами къде са ти джуджетата,
подарък да завият в хартия?
- Не знам. Отсреща на планетата
създават фирма. Или партия.
- Ти, старче, имаш дълъг стаж…
Предвиди ли поне елените?
- И още как! Но без фураж
доставиха ги бизнесмените…
- Ще те застигне в път умора.
Защо не впрегна…конски сили?
- Шейната, синко, бе на двора,
апашите я разглобили…
- И все пак нещо пърха в коша!
Как ще зарадваш, дядо, нацията?
- Не питай…Дай 1000 гроша –
халал да ти е облигацията!!!
СУРВАКИ
По Нова година из нашия край
най-често се чува думата “Дай!”
Децата издигат суровата пръчка
и няма възможност за самоотлъчка…
Те пеят и бият - за здраве сурвакат…
И както сурвакат, оглеждат и чакат
от дядо и баба кой пръв ще издърпа
горчивия възел на своята кърпа.
Бащата след смяна се връща засмян
и още в антрето го погват със дрян…
И майката тича към шкафа и носи
две чекови книжки без много въпроси.
Така се стопяват парите. Обаче
семейното тяло не смята да плаче.
То също ще грабне сурвачка и здравата
от утре ще удря…гърба на държавата!
СТАТИСТИКА
Всеки трети служител
на МВР
се спасява като спасител
край Черно море...
ЗИМНА ПЕСНИЧКА
“Баба Зима пак размята
белия кожух…”
Еврото влуди страната,
левът стана пух…
Сергии насред дворчета…
Решетки по прозорчета…
А ние просто си мълчим
и глупостта търпим…
Разни досиета жалки
се подхвърлят вън.
Компромати и пързалки…
Парламент? Дрън-дрън!
Разграбени оборчета,
изнесени моторчета…
А ние вече се въртим
край Вашингтон любим!
Баба Зима сви, горката,
белия кожух…
Незасята е земята
и бюджетът – кух.
Във Боровец, под борчета –
коктейли и съборчета…
За своя хал неумолим
кого ли утре ще виним?!?
РОДНА РЕЧ
Родна реч омайна, сладка,
в настоящия момент
твоят “рейтинг” е загадка.
Има ли... един процент?
“Дилър” се зове съседът,
който плаче за затвор...
А “тийнейджърки” го гледат
като “фенове” – с възторг!
“Дивиденти” суче бебе.
В “бизнеса” къде си ти?
“Ин мемориам” за тебе
баба тихо ми шепти...
А говорят, че Паисий
обикалял още днес...
“Йес!” Това е – представи си –
от взаимен интерес.
Щом го срещна, с него “фирма”
“Родна реч” ще основем.
Както казва Алф във филма –
няма никакъв проблем!
ФАНТАЗИЯ – ПОЛУБАСНЯ
Автор талантлив и млад стъпил на планета чужда.
( Знае се, че всеки свят от поети има нужда! )
Тръгнал нашият поет. Покрай пътя: полуслама,
полусливи-полусмет... А стопаните ги няма.
По-нагоре, до баира, гледа: Под огромен щит
звездолет си корозира полуздрав-полуразбит...
Крачи авторът. Нататък грее град – като плакат!
Същества полепознати свиват се от полуглад.
Ад! Поетът се ядосал – стига, значи, полуред! –
и предложил по въпроса да се събере Съвет.
Но... решенията били повече полурешения,
хвърлили се полусили, казали се полумнения...
Цял единствен бил банкетът – Дворът дълго пил и ял!
Щом разбрал това поетът, просто взел, че ...полудял.
МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ
Боже, колко време стана
на съдбата плащам данък.
Нервите ми – просто косъм!
Кой съм аз? И за какво съм?
Страшен е животът, Боже,
като... Прокрустово ложе.
Чудя се къде да легна,
после – как да се протегна...
Даже и Смъртта се киска,
мярка да ми вземе иска...
Но това е нищо, Боже! –
вчера няколко велможи
зърнах да издигат в парка
ярка... Триумфална арка.
О, страна на див(н)и нрави –
скоро ще ни мерят прави...
Вместо ложето – Идея!
Боже, кой измисли Арката?
Не преминеш ли под нея,
вече са ти взели мярката...
ФОЛКЛОР
- Искаш ли, искаш, Балканджи Йово,
от Общината жилище ново?
- Море, войводо, искам аз, искам,
ама не мога да се натискам...
- Вярваш ли, вярваш, Балканджи Йово,
на депутати с готово слово?
- А бре, войводо, що за въпроси -
нима не виждаш нозе ми боси?
- Тръгваш ли, тръгваш, Балканджи Йово,
ако отново свирне олово?
- Не знам, войводо. С хубава Яна
какво мечтахме, а какво стана...
20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
по “Щурците”
Коннико, не слагай крак във стремето –
доста е солен вкусът на времето.
Слабостта ще превъзпиташ в сила
като стане твоят кон... кобила.
Знаеш ли, осанката ти горда
може в миг да излети – зад борда!
Смелостта отдавна не помага.
Я си стой като човек. На прага.
Гледай как редят се, редят се тополите...
Бяла лунна вечер ще се спусне.
Две следи... Едно момиче моли те
да не свиваш нервните си устни.
Ах, “Щурците” пеят! В теб и в мен
пеят те – за родовата памет.
И какво? За своя сватбен ден
Веселина си избира... Хамлет.
Затова – скрий, Коннико, камшика!
Изравни се с родното си племе.
Нека твойта мисия велика
да я свърши някой друг. След време.
ПРИВАТИЗАЦИЯ
по Добри Чинтулов
Стани, стани, юнак балкански!
На търг до мен се нареди,
че бизнесменин африкански
през час офертите следи...
Дорде е слабичък Закона,
побързай – да се разберем!
Ще купим Храм за два-три бона.
И ще открием там харем.
Така ще стигнем племената,
Макар и в други времена.
И ще си веем знамената
под разни нови имена...
И нека Левът вие кански,
да гъне инфлационно крак...
Стани, стани, юнак бълкански!
И влизай в бизнеса – с мерак!
ПРЕДИ И СЕГА
Който беше хвърлен в Белене,
той отлюспен и обелен е!
Който си пълзя пред кликата,
той е лидер в политиката.
ЕПОПЕЯ
НА САМОЗАБРАВИЛИТЕ СЕ
За Шипка вдигна Вазов глас.
А аз въздъхвам: “О, Парнас...”
И моля се – да имам сили,
че тия днешни Термопили
да ви разкрия с просто слово.
Що значат дървье и олово,
кога срещу простори сини
отекват... пишещи машини?!
Критик, застанал по средата,
е креснал: “Хвърляйте перата!”
Ала Върхът примамно свети!
И драпат младите поети,
зад тях се нижат поетеси
с най-разностранни интереси...
А Горе чакат Утвърдените.
В редици стройни наредени, те
дори талантът им да гасне –
отбиват пристъпи ужасни...
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
Прочетох, че когато легне крава
на релсите пред влака
в държава като Индия, тогава
не може никой да я бута
( дори срещу конвертируема валута ),
а просто трябва да почака
- вместо да я зажегли! –
докато тя самата се оттегли...
Така се губели минути скъпи
за източната нация.
Сега си мисля: И у нас настъпи
подобна ситуация.
Обаче тук, понеже кравите са кът,
говеда други идват и лежат
спокойно върху линията на прогреса
по няколко мандата...
( И получават за това заплата!? )
Експрес, отдавна композиран
в посока – бъдещето ясно,
пуфти и чака петилетки цели
да се отместят вляво или вдясно
говедата дебели...
Очакване напразно, може би.
Съмнява се народът наш, скърби
и обяснимо мъчи го тъга:
Един е само пътят ( засега! )
възможен пред експреса.
Говедата ни – твърде много те са...
ОРЕЛ И ОХЛЮВ
след Стоян Михайловски
На най-високия планински връх,
където “въх!”,
човекът беден
би изгубил дъх,
от необята,
царствено наведен
за път пореден
Орелът зърна... гадинката позната.
Изцъкли гордият Орел очи:
- Но... как,
гадино, се качи
отново тука,
след като в басни толкова те плюха...
С пълзение ли пак?
Кажи, че вече нищо не разбирам!
- Ами... и аз се обявих за репресиран. -
отвърна Охлювът с почти сентенция.
И скри се в своята черупка-резиденция.
ИНТЕРВЮ
“... Като директор пак ще кажа,
че можем днес да отчетем
освен един стремеж към стажа –
и принос в общия подем!
Развихме инициативи:
Сближаване на колективи,
посрещане на делегации,
изготвяне на информации,
празнуване на светли дати,
обсъждане на реферати,
беседи с масово участие:
“Къде е истинското щастие?”,
“Новооткрити племена”,
“Мъх по Китайската стена”,
“Родено бебе в епруветка”,
“Семейството – велика клетка!”,
“Пингвин, пренасящ кокайн”,
“Алиенация и СПИН”...
Да-а-а... Репортерката поглежда
поредния въпрос в тефтера:
- А тук... какво се произвежда?
- Момент! Да питам портиера...
МЕНЮ ЗА ТРЕТА ВЪЗРАСТ
Понеделник:
Сутрин: мляко ( на прах )
Обед: грах
Вечер: от рецидивисти страх
Вторник
Сутрин: фас
Обед: праз
Вечер: лидер в анфас
Сряда
Сутрин: кифла ( като туткал )
Обед: спомен за кашкавал
Вечер: реклами на “Кент” и “Тефал”
Четвъртък
Сутрин: геврек
Обед: хляб ( мек )
Вечер: вестник “21 век”
Петък
Сутрин: филия ( с пипер )
Обед: зелен хайвер
Вечер: нов премиер
Събота
Сутрин: милинка ( голяма )
Обед: сирене – 10 грама
Вечер: “Панорама”
Неделя
Сутрин: маргарин
Обед: аспирин
Вечер: ... АМИН!
СИМВОЛ В СЪРЦЕТО
по Иван Цанев
Аз казвам: НДК, здравей!
Ти дишаш! Виждам как блестят витрини!
Наоколо – коли с перденца сини.
Минават ескимоси, бедуини...
Не питам чий е този юбилей –
на корифей? Или... на фарисей?
Здравей, прекрасен ясен дом!
Издигнаха те уж и за раята,
но тя е само на една заплата...
Ах, моя милост съхне мълчешком
като сълза по бузата пролята...
Да имаше поне бутилка ром!
И все пак, НДК, здравей!
От истината и така се бяга –
коктейли, химни, форуми зад прага...
Хей, жалък политически бордей!
Ще стигнем ли до просешка тояга,
макар че в тебе всичко е “О, кей”???
ЯПОНСКО ЧУДО
Японка,
малко по-голяма от пионка
заслужено и ясно
намери в “Книгата на Гинес” място.
Феноменална памет! –
не могат цифри никакви да я измамят.
Какво е вложил в нея Вечният създател?
Жената помни целия... Токийски указател
и телефони хиляди изрежда
пред журналистите, които се споглеждат...
Относно чудото, аз мога следното да кажа:
Не вярвайте съвсем на репортажа!
Сега проблесна в мен идея лесна –
жената тук да проверим, на почва местна!
Чрез “БГА – Балкан” – какво ни струва –
японката ще кацне в София, ще погостува...
А вместо разни цифри телефонни,
ще й възложим да проучи и по избор да запомни:
1. Реформите, проведени у нас в последно време
2. Другарите, които пръскат родната хазна
3. Внушителните паметници с конници на стреме
из устремената към бездната страна,
или пък – 4. Всички членове на СБП, по имена...
Ако успее да се справи с някоя от горните задачи,
и ако умствено не се повреди, значи:
наистина е феномен жената млада.
Тогава чак ще й дадем... Димитровска награда!
В ЗАЩИТА НА СОНЕТА
“Веднъж да стигна само до терцета...”
Лопе де Вега
Сонет изпрати автор млад
в една многотиражка тиха.
За този труд му заплатиха
почти да не умре от глад.
Сонет? Какво по-страшно зло...
Над рамката да е стихът ти
и в гроба си петнайсет пъти
ще се обърне Боало
Сонет! Но нашите проблеми
са по-големи – за поеми...
И става обяснимо стар
Петрарка с чувството за мярка:
в изкуството сега се мярка
и чувството за хонорар.
“ЕВРИКА”
на Димитър Стойчев
Днес всеки дом си има вана.
Защо при този строй и ред
науката ни изостана
и липсва втори Архимед?
Май българите си намериха
удобни бани с цветни плочи...
Кой – стоплен и щастлив – ще скочи
навън да се провиква: “Еврика!”
Потъва в пяна тежък учен...
Изплува... После ще научим,
че бил дошъл в работно време
един душ само да си вземе.
ЩАСТИЕ
О, аз съм най-щастливият баща
- поне в България! -
макар че не печеля от лотария
“Трабант” за излети семейни...
Ала какво са материалните неща –
мен стигат ми и радости идейни!
Например като тая:
Понеже трудно у дома го трая,
записахме сина на детски ясли.
Хлапетата – учителки ги пасли! –
да вземат, че Сдружение “Протест”
там да сформират ( то е лесно днес ).
Сдружението им велики цели гони:
“По-еластични биберони!”,
“По-шоколадови бонбони!”.
Научих, че с единодушно мнение
от Независимото Яслено Сдружение,
когато ръководство си избрали,
вот на доверие децата дали
Иванчо да им бъде говорител –
нали той може “р” да казва вече!
... Сега ррразбираш ли, човече,
защо съм най-щастливият ррродител???
ЕПИТАФИЯ
на един литературен критик
Умря!
Обаче пак не си отива –
на гроба му узря
... коприва.
ПРИКАЗЕН СВЯТ
Една Червена шапчица добра,
( най-вярната на мама си помощница )
се лутала в житейската гора,
понесла потребителската кошница...
Случайно зад плакат размит я срещнал
Вълк-бизнесмен с платформа безпогрешна.
- А-у-у... Ще те излапам радикално! -
извил Вълкът. А тя пропяла жално:
- ОФ-фертата е ясна... Да, обаче
консенсус трудно ще постигнем с Вас.
Глътнете всъщност баба ми, така че
след края й да има дом за нас...
- Блъфираш! Твойта баба имидж няма –
дори без кворум горната идея
отхвърлил Звярът. О, абсурдна драма!
И пак притиснал Шапчицата, нея...
Но изхода в тунела тя видяла:
- За бога, господин-другарю Вълк,
ако и мене ме погълнеш цяла,
кой ще изплаща външния ни дълг?!?
ПЛЮС – МИНУС
... А според нашия мит
остров Крит
не бил опасан с висок
и широк
зид.
Напротив! Тъкмо обратно –
той разтоварвал душата,
нали в тишината
от всички страни
се плискали приятно
топли вълни...
Удобство!
Изобщо – живот по ноти!
Е, и... малко робство.
Иначе кой ще работи?
( нямало още роботи ).
И така, значи,
за разни задачи
цар Минос държал
на острова бял
баща плюс един
негов син.
Как ли?
Навярно ги оковал
без жал
в подземия с факли,
на гранитна основа...
Ами – нищо такова!
На Дедал –
медал,
на Икар –
хонорар
( какъв по-голям дар ),
че изваяли дружно
царския лик
велик
с перо и восък!
И след този привидно плосък,
но иначе действително царски финт –
вече нямало нужда
и от Лабиринт.
К’ВО Е “СТЪРШЕЛ” СВЪРШИЛ
( Моята молитва )
1983 г.
О, мой Боже, прави Боже!
Твоя светлост всичко може –
чуй молбата ми велика,
вдъхни някому кураж,
че от “Стършел” да изтика
Никман, Крум и Карандаш!
Те печатат в брой след брой...
Кой ги изтърпява, кой?!
1993 г.
О, мой Боже, прави Боже!
Пак да моля се наложи...
Никман, Крум и Карандаш
вече ги повлече Лета,
Ала други протежета
вестника – любимец наш –
днес измъчват брой след брой...
Дай им и на тях покой!
Вместо епилог
Знам, това е – как се вика –
“редакционна политика”.
И чрез нея вестник “Стършел”
куп таланти е прекършил.
ИНЦИДЕНТ
На картина в СБХ
кацва някаква муха –
едра, мъхеста такава...
Дреме, пет пари не дава,
че закрива там едно
яркосветещо петно
( т.е. слънце в небесвода,
стоплило с лъчи народа... ).
Забелязва я художник,
грабва тежкия триножник
и замахва – да размаже
нея, сянката й даже!
Само че... ако го стори,
ще ядоса Някой горе!!!
Ха мухата смаже, с нея –
смазва цялата Идея...
Не! По-мъдро действа той,
вика друг един герой.
Ето неговата версия:
- Чиста Западна диверсия!
Под крилото на мухата
сигурно е апарата.
ЦРУ навярно прави
филм за източните нрави,
символите ни заснима –
в документи да ги има...
Струпват се и посетители:
- Хей, другари, вие спите ли?
- Я да викнем най-добре
хората от МВР!
- Или пък... изкуствовед,
да даде и той съвет.
- Стига! Нека аз предложа...
- Просто да й теглим ножа!
- Глупости. С един буркан
ще я отнесем във БАН...
И “дискусия” започва
да кипи на родна почва.
Как търпи се наша врява? –
“Зъннн!” – мухата отлетява.
А след нея ( ех, че гаф! ) –
на картината остава
щедър, дъхав... автограф.
ЧЕРВЕНИТЕ И СИНИ МИЛИОНИ
“ В утрото на светла ера...”
Христо Смирненски
В утрото на “мътна” ера –
към поредна далавера!
Който си крадеше вчера, днес е станал дваж по-смел.
Люшкат се от глад старици.
Мургавите ученици
сменят “кукли” за жълтици край централния хотел.
“Мазда” алкохолно цвили
и забърсва с гнили сили
група пешеходци мили... Зад волана – супермен!
Дреме си отсреща Оня
( син “буркан”, разбита броня ),
мисли: “Що ли да го гоня – утре той ще погне мен...”
Бурни времена, модерни!
Тук – комини, там – цистерни
веят гриви жълточерни с аромат на хлор и грес.
А сред жални- кални ниви
се плодят прасенца диви
и муцунките им криви ровят родния прогрес!
Кратка схватка! От звездите
паднаха “поети” скрити
да се каят пред тълпите за Априлския си път...
И докато обясняват
колко мноооого съжаляват,
техни близки пък издават “Кама Сутра”... И летят!
Ах, летете, “бизнесмени”!
Извършете куп промени
И натрупайте “зелени” – те са висшата любов!
Липсва чест? Ами тогава...
Свил десницата лукава,
който може – ще успява! Кой не може – в “Пирогов”.
Западът ни изненада:
Боб и леща от Канада?!
Първо – офис, после – сграда иска в София араб...
А пък българин се звери
до Парламентарни двери,
че за него са химери собствен дом и топъл хляб.
Ах, плачете, вий предтечи!
В гроба се обръщат вече
като чуят днешни речи Кирил, брат му и сие.
Новите пастири с грохот
възвестяват бизнес-поход,
даже си докарват доход от случайно досие...
И макар че “Форум”, “Пламък”
удрят по тираж на камък,
а Геракът вдига замък... Има Изход, господа:
Скоро-скоро с милиони
пак ще дойдат ескадрони,
но от други региони – да ни носят Свобода!
ПЕСЕН ЗА КРАЛИ МАРКО, ТРИ СИНДЖИРА
И РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Марко яхна Шарко добра коня
рано-рано в София да иде,
Вместо да се кланя на икона –
в ЦУМ да влезне, НДК да види...
Немаше го либе Катерина
сабля-дамаскиня да му тури.
Катерина онзи ден замина
из чужбина по разни халтури.
Ама що е сабля примитивна? –
Марко на душманите големи
ще им тегли критика градивна –
да се каят три месеца време!
... Откъм бели Дунав плач се чува.
Рев се носи, гаче някой плаче.
( Дали плаче или се преструва –
ще отгатне даже пеленаче ).
Срита Марко коня Шарколия:
- Обективен фактор ми налага
малко от целта да се отбия,
да си робе отърва веднага!
Шарколия дума с реч човешка:
- Хвала тебе, Марко Кралевити,
да не сторим субективна грешка...
Отвори си по-добре очите!
Марко многоумно се замисли.
“Директиве, планове, етапе...
Интернет и СПИН над нас надвисли...
Дека има робе и арапе?”
Има, нема – плач се носи страшен.
Гледа Марко, мига и трепери:
Гара. Релси. По перон ми прашен
рипат трима... полиционери.
А пред них – народ на три синджира,
вързан се изнизва без да спира...
ПЪРВИ СИНДЖИР: златари-гравьори,
сутеньори и автомонтьори...
ВТОРИ СИНДЖИР: футболни треньори,
сервитьори, техни ревизори...
ТРЕТИ СИНДЖИР: мутри-рекетьори,
депутати... Не ми се говори!
Всинца коси скубят като луди,
( явно тежка мъка ги изгаря ).
- Оти плачат?!? – се юнакът чуди.
Старшина му вещо отговаря:
- Пипали в хазната родна яко.
Все милионери с тайни сметки...
Кима Марко: - Речено напряко –
две-три петилетки зад решетки!
- Чак пък петилетки... Не разбра ли
( старшината тъжен глас отрони ) –
май по месец само са им дали.
Знаеш, стари връзки, телефони...
- Е, какво са ревнали тогава?! -
шашнат вече пита Крали Марко.
А в ответ внезапно прозвучава:
- Мъчно им е, че са крали малко...
Хлъцна юнак. Болка го пресече.
Кон си нервно тръсна църна грива.
“Тръгнали сме, братя, надалече –
да не стигнем пак до круша крива...”
Бръкна Марко у дисаги свилни,
па извади молив и хартия.
“Картите на тия йощ са силни,
но ще ги разкрия – до спатия!”
Статията стана гениална –
бунт против рушвета и разкоша!
Тя излезе в пресата централна.
Марко взе за нея трийсет гроша.
БОГОВЕ И ГЕРОИ
( малка трагедия )
Забравих точно преди колко века
вървеше бавно по една пътека
усмихнат, талантлив, напет Аед
( то в превод може да рече – поет ).
Прегърнал здраво бедната си лира
Аедът тихо превали баира
и... зърна ширна местност, сред която
блестеше нещо пищно-пребогато,
опасано с ограда метър, два...
- О, сетива! Какво е пък това? –
запита се Аедът риторично
( защото то личеше си отлично
какво е, на кого е, откога е... ).
- Що за субект в пространството витае? -
изпъчи се един. – Кажи парола!
- Не знам такава. Истината гола,
вместо парола, имам аз идея
под съпровод на лира да изпея –
парола, пропуск нищо са пред нея!
Но... по-добре обратно да се върна –
Аедът взе да хапе долна бърна...
- Щом си дошъл дотук, ще пейнеш малко!
Иначе жалко за таланта, жалко... –
изрече оня и посочи прага.
В очите на Аеда блесна влага.
“... Нима за мен... поканата любезна...
Да бъда ли, или и аз... да влезна?”
И може би защото сети глад,
понеже често в неговия град
поскъпваха и хляб, и зарзават,
а зад вратата лъхна аромат... –
Аедът хлътна в шумния палат.
( Палат, обаче всеки дипломат –
ако е дипломат – му казва “къща”
и същността му в тайнственост обгръща ).
- Я, вижте! Вижте! – глъчката постихна.
Аедът криво-ляво се усмихна,
въздъхна и потърси сили даже
за жеста благодарност да изкаже:
- Сполай Ви, братя! Нежна е нощта,
но мен ме втриса... Че ми обеща
дом някога един владетел строг,
а се проточи пусковият срок...
Да бъда с Вас сега, под покрив ярък –
какъв по-скъп, по-истински подарък?!
Хем с лирата в захлас ще Ви звъня,
хем бедната душа ще подслоня...
Аедът скоро лирата настрои,
подхвърлиха му темата: “Герои”
и той прие – душица непорочна!
Тогава всъщност драмата започна.
Певецът хвана първия акорд
и тъкмо се приготви да изпее
това, което мисли и умее,
извика някой: - Нужен му е Хор!
Поне за фон в изкуството епично –
така ще бъде по-демократично.
И до Аеда само след минута
се приближи плеяда прословута
( подобие на хорова капела ),
която песен странна бе подела:
- Ний преди час се върнахме от път
и органите още ни болят,
болят глави, нозе... Но всеки може
от нас да пее ( ако се наложи ),
при все, че девет дена на турне
зад Понта мътен ходихме поне.
А с колесниците... по тия друми...
Все пак разбрахме, че дела – не думи –
е длъжен всеки да покаже вече!
Иначе ще го пратят по-далече...
Направи Корифеят реверанс
към залата. “Сега е твоят шанс!”
Подканиха смутения Аед:
“Запей и всичко ще ти е наред!”
Аедът свойта лира донастрои
и екна химн за нашите герои:
“Героите отраснаха красиви
в горите сиви, сред животни диви.
Заслужено окичиха се с лаври,
макар че ги възпитаха кентаври,
а може би – и тъкмо затова.
Кентаврите не сричаха слова,
а даваха практически уроци
по музика, езда, стрелба, отскоци...
Така героите – поне в началото –
развиваха си и духа, и тялото.
Да им завидиш! Бързи, смели, сръчни –
не ги възпряха подвизите мъчни.
Но, мили хора, кой ще се опита
съвременни герои да възпита?!”
Внезапно Хорът зад Аеда ревна:
- Позицията ти е твърде древна.
На педагог се правиш май, Аеде?!
Доверието наше ти подведе,
а трябваше да дойдеш между нас –
да екне хорово и твоят глас...
Подобни песни са за кръг по-тесен,
а доста хора тук очакват песен.
Един от тях дори е богоравен!
И пак запя Аедът с ритъм бавен:
“Народът ни наскоро не е плакал.
Кой допринесе за това? Херакъл.
Яви ли се изчадие съмнително –
със разрешително, без разрешително
Херакъл иде, опне тетива...
( “сафари” днес нарича се това ).
Пленил героят амазонка млада,,
обори чистил, влизал даже в Ада...
Фатален подвиг му предлагам аз –
да преброи реформите у нас.”
Аедът спря. Зашепна Хорът блед:
- Защо така, приятелю Аед?
С подобни мисли хорските души
да провокираш кой ти разреши!
Епохата изисква звън, не стон.
Херекъл – ясно. Давай за Язон!
И нашият добър познат – Поета –
премина ще не ще към песен трета:
“Язон е мъж! И то какъв – храбрец!
По мореплаващите фирми спец.
На собствени разноски чак в Колхида
той ходи, жегнат от една обида.
Какво се случи после? С руно златно,
че и с жена завърна се обратно.
Говорят – тя, Медея, притежава
котле, където чудни билки врат.
Човек ги пие и се подмладява!
И чака нов мандат да му дадат...”
Отново се обади Хорът блед:
- Но... как така, приятелю Аед?
О, спри! Тезей току-що вънка хлопна
и песен трета стана допотопна.
С търпението ни недей се гаври,
че може да те газят минотаври!
Запя Аедът песента четвърта:
“От оптимизъм днес едва ме свърта!
Тезей отдавна дава своя принос,
делата му се знаят наизуст!
Той има документ от царя Минос,
в графа “заслуги” ясно пише “плюс” ( + ).
Но, знаете ли, неговата мила
кълбото беше с връзки заменила...”
- СТОП! В нашата трагедия ще трябва
да вмъкнем “стазим” – каза Корифеят.
В противен случай ще загазят с хляба
които слушат. И които пеят.
................................................................
От жанровите правила се знае
какво е “стазим” и кого касае –
героите минават, заминават,
или пътуват, или се сражават,
или пък разни интервюта дават
( те свършват – интервютата остават! )...
Живот кипи! А като замразени
хористите стоят и Хорът стене...
Но по турнета ние ходим доста
и – питам се – дали ще бъде проста
задачата да се изпълни “стазим”...
Не можем тоя стазим да го спазим!
..............................................................
- Тезей отмина... Пак ще свършиш фал –
извика Корифеят към Поета.
- За друг герой да бъде песен пета!
Персей пристигна. Дълго бил летял –
една Медуза гонил из Съюза...
Певец, ориентирай свойта муза!
“Да бе за Афродита, че да пея
( поне като естрадата у нас ),
а то сега – ни баритон, ни бас...
Но и да замълча, уви, не смея –
ще ме изтласка в тъмното Атлас!
Ех-ей, Персей, владетелю могъщи,
я покажи главата на Горгона,
че трябва камък – за строеж на къщи –
според закона. И покрай закона...”
Просъска Хорът: - Пак ли сменяш тона?!
Персей, Персей... Я как се е развикал!
Изкарай друг, по-популярен цикъл.
Например “Илиада”... там... Патрокъл –
ще има титли-митли, кокал-мокал...
Аедът обяснимо се смути:
- Но мойта мисъл с друг мотив лети!?
Пък и Патрокъл ще го гътне Хектор...
- Да. Хектор чака песен в своя сектор. –
изрече Корифеят несмутим.
Аедът трепна: - Там се вие дим
и виждам, че зад Хектор е Ахил...
А той от гняв и мене би убил!
- Навярно. Ала знай – Ахил в петата
ще го прониже Парис със стрелата!
- Но Парис също ще загине в боя...
- Ти само пей! На отговорност моя! –
отсече Хороводецът прастар.
И го прегърна – като пръв другар.
Но нашият Аед бе мъж достоен.
Отдръпна се назад – самотен воин –
и с жест, от който всичко си личи,
на гвоздей свойта лира окачи.
- НЕ ПЕЙ МИ СЕ! ПРОКЛЕТ ДА Е, ПРОКЛЕТ
ТАЛАНТЪТ МОЙ!!! ЩЕ СТАНА РАЗНОГЛЕД...
О, БОГОВЕ, КАЖЕТЕ НА АЕДА
С КОЕ ОКО И НАКЪДЕ ДА ГЛЕДА!!!
( Край )
Книгата е издадена през 1993 год.
Ред. А. Катърджиев, худ. Р. Ралев.
ИК “Нефтохимик” – Бургас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар