КАК НАПИСАХ "АХ, МОРЕТО..."

В началото на месец май 1996 г., броени дни преди предварителния кръг на фестивала “ Бургас и морето “, Диомов ме покани в студио “ Горещ пясък “ и там ме запозна с друг един Стефан – венценосецът Маринов. “ Ах, морето “ се роди в същия ден, в деня на нашето запознанство, което скоро се превърна в приятелство. Без много думи Чечо – така му казваме ние – седна зад пианото и изсвири три-четири пъти мелодията, която беше изплел носталгично някъде по чужбините…Веднага записах мотива на репортерския си касетофон. Спомням си, че възникна спор между мен, Диомов и Маринов – за темата на бъдещата песен. Чечо предлагаше фразата: “ Страшно дива и ревнива, но красива!…” Аз пък исках да направя текста за дует – мъж и жена. Представях си мъжа като бряг, а жената като вълна, която се стреми към него…Идеята ми беше брегът и вълната да се срещнат в припева. Диомов обаче не одобри това предложение. Спорихме повече от час, не успя да надделее никой. По едно време на Диомов и Маринов им писна, решиха да изпият някоя и друга бира в “ капанчето “ над Летния театър, а аз останах сам-самотен в студиото – да се справям със ситуацията както намеря за добре… Започнах твърде неопределено – от една предесенна природна картина. Когато обаче “ улових “ образа на птицата, на нейната сянка и си я представих като душа на моряк, усетих, че съм успял! Оставаше по-лесното – да потопя тези образи и метафори в тръпчиво-солената бургаска атмосфера ( а това не ми беше никак трудно – морето се вижда от прозореца на студиото ) и да дам посланието на песента – като спасение… След около два часа ( голямо биропиене падна в онова “ капанче “…) вече бях готов с няколко куплета и още толкова варианти на припева. Диомов и Маринов се върнаха с приповдигнато настроение. Заедно избрахме най-подходящите варианти ( всичко беше хаотично нахвърляно върху четири листа ситно написани и задрасквани “ чернови “ ) и изведнъж песента “ оживя “ пред нас. Имах чувството, че прохожда, като дете…Отначало работното заглавие беше “ Късни плажове “, но много бързо Стефан Диомов откри и “ извади “ от текста този толкова обикновен и невероятен израз, който по-късно стана нещо като моя ( наша ) визитна картичка: ”Ах, морето…”