ОЧАКВАЙТЕ "ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД" - стиховидения

Н А Р К О З А

Най-после разберете добре:
АЗ СЪМ ДОБРЕ! Като пеленаче –
не ми се мре,
а ми се плаче…
Писна ми от палачи!
Амазонките с бели игли,
с черни списъци,
с кръстове алени
често идват неканени.
А АЗ СЪМ ДОБРЕ!
Вярвам – докторът не ще забрави
и когато умирам
да ми каже, че пращя от здраве.
Докторе, аз Ви разбирам,
но разберете и Вие –
някой в момента вие…
Някой чака На-деж-да-Та,
както кучето в мрака поглежда
и с верига на своята шия излъскана
чака да дойдат – макар и късно –
всички негови сити
спасители.

НО ЗА МЕН ДА ГОВОРИМ.
И за моята болка.
Температура ли? Колко?
Притчите имат ли температура?

КАЗВАШ… АЛЕРГИЯ, ДОКТОРЕ…
От ужилване. ПРОСТО
ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВАДИ ЖИЛОТО.
Ще боли. Имайте сили.
Ах, докторе,
ще ме спасите ли?
Разбира се.
Трябват ни жители –
нали сме малка страна...
Отляво, докторе,
от тая
страна.
Нещо да искате?
Искам да зная
в коя от графите ме вписвате.
Нещо-то светва,
преобръща небето
и стаята,
стая,
ст…

ПООПРАВИХ СЕ.
СТРАШНОТО СВЪРШИ.
Различавам земята от покрива.
По библейски ръцете си бърше
с гръб към мен
и с лице в огледалото докторът.
За момент ще се срещнат очите ни.
Искам да питам, лечителю,
въпреки че въпросите Ви досаждат –
колко НАСЕКОМИ дневно се раждат,
колко ГРИЗАЧИ, колко ВЛЕЧУГИ,
колко НАШИ и колко ДРУГИ…
Всъщност, нека по-ясно говоря –
колко ХОРА?

ДОКТОРЕ, ЗАЩО МЪЛЧИТЕ?
Вие сте
компетентен,
аз… затова
и дойдох тук.
Иначе щях да блъсна вратите
И да отида с подкуп
ЕДНА ВРАТОВРЪЗКА
при последния селски ковач,
който от слънце до здрач
все се блъска
и блъска
с топли и нови
подкови
подковава коне.
Щях да падна на колене…
Него щях да попитам, но той
слуша само вълчия вой.
Той – босият – слуша жена си обута,
не знае какво е валута,
няма диплома, няма звание,
но добре си познава акраните,
вместо брадви стоманени –
свещници прави
от Земята запалена
много по-здрави,
много поздрави носи на синовете
и ДУШАТА му свети…

ДОКТОРЕ,
един ковач не разбира
от нетрайни статистики,
от безкрайни науки –
пие бира
и кара наслуки!
Затова питам Вас, докторе,
дневно КОЛКО ТАКИВА СЕ РАЖДАТ,
дето тайно и явно се готвят
както вървят зад гърба ти –
теб да блъснат в дълбокото,
ако водата им се размъти…

В КОРИДОРА
на някаква маса,
която не става
за връзване на хора,
видях листовка такава:
“Лято е – време на епидемии.
Затова своевременно,
граждани,
организирайте без забавяне
унищожаване
на мухи и комари,бълхи и гризачи!
Иначе…”

ИСКАХ ДА ПИТАМ, ДОКТОРЕ,
как се унищожават
хора, които живеят на завет,
как се убиват – с какви средства –
хора, които сънуват наследства,
хора оставили други без детства,
хора, дъгата превърнали в мрак…
Как?

БЯХ ДЕТЕ. СТАНАХ МЪЖ.
Ала нито веднъж
не дочух покрай мен да говорят,
да подмятат, да спорят
за мойте заслуги
мухи и комари, гризачи и други…

НИТО ВЕДНЪЖ, ДОКТОРЕ, НИТО ВЕДНЪЖ!

Мен ме е къпал дъжд,
в мен са говорили
чисти просторите,
мен ме жили
с осили
тревата
пробила земята,
мен ме хапе
капката, която капе...
И боли, но не толкова –
ДРУГА Е БОЛКАТА.

ПОМОГНЕТЕ МИ, ДОКТОРЕ!
Като куче душата ми вие
и сама си затяга веригата…
Няма смисъл да крием –
всичко, зидано в слепи епохи,
ще се срути за мигове.
Аз не искам да гледам как хората
по заповед се изповядват
пред юмруците-икони,
как блести и се спуска отгоре
Лунната брадва…
Аз не искам да правя поклони -
много дълго живяхме по клони…
Помогнете ми, докторе!
Малко искам – преди да изстина,
нека взема от хладната тъмна витрина,
дето смъртен не трябва да рови –
най-добрата от всички отрови.
Искам я – за хората – да ги предпазя
от наивната им омраза,
да ги науча
да обичат бездомните кучета…

“ДИАГНОЗА: АЛЕРГИЯ…”
Сам си знам диагнозата
Аз – кълбото от нерви
на живота сред прозата.
Не, не беше алергия.
Бяха някакви дяволи –
те спокоен не са ме оставяли,
те ми даваха силата,
те ме жилеха с жилото,
те при Вас ме изпратиха,
те стоят зад вратата…
Колко просто е, докторе.
Няма време за питане.
Вие имате питата,
но сега справедлив и тревожен –
в мене е ножът!
И не е за отровата думата.
Нищо няма оттука да взема.
Ах, отдавна продаден и купен
Ескулап на сегашното време,
отместете се малко, защото
за минута ми трябва бюрото Ви…

СЛЕД ТОВА СИ ОТИВАМ – ПРИ ХОРАТА –
да им кажа за тяхната болест.
И рецептата, дето им нося,
ще започва и свършва във стих.
В СТИХ СВОБОДЕН.

Тази кратка поема е от подготвената за печат нова книга с мои стиховидения. Търси се художник за оформлението на книгата!

ЗЛАТЕН КОС - 2007

СЪН СЪНУВАХ

Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Николай Урумов

Промяната у нас най-после стана -
учудихме и НАТО, и Европа!
Запрени дремят мутрите в зандана...
На преден план са даскала и попа.

По тъмно си вървя към свойта къща
спокоен, без да нося пистолети...
Полицията – честна и могъща -
ме спира просто да ми връчи цвете!

Усмихват се съседи, продавачки,
в очите им не виждам капка злоба.
Заплатата от новите стотачки
едва-едва ми се побира в джоба...

На седмицата – три пъти театър!
И оперета, кино...все по-често.
Ако ме търси щедър инкасатор,
това е само да ми върне ресто...

По пейките седят пенсионери,
които нямат никакви проблеми.
От пиле мляко всеки ще намери
из техните хладилници големи!

О, щастие! България е вече
Швейцария на Източна Европа!
Но... някакво измислено човече
разбра за моя сън, размаха сопа...

Очи отворих, гледам: Тук съм още –
в нещастната ограбена Родина.
Алеко край контейнер влачи мощи,
Бай Ганьо го разхождат с лимузина.

ЗЛАТЕН КОС - 2006

СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА

Музика: Росалин Наков

Това не е живот! Не издържах...

“ Прощавай, дядо, но ще сторя грях!
Ще ти преровя скрина – да намеря
хайдушката кама и револвера...
От пет години вкъщи сме без работа –
все някой трябва пак да хване сабята...”

Да, ама не...Повдигам аз капака,
какво да видя – долу, в полумрака,
вместо пищова и камата тежка –
едно тесте хартийки...Няма грешка!
Върху бележка с почерк разкривен
се мъдри завещание към мен:

“ Прощавай, внуче неродено още,
за твоето добро решихме снощи –
продадохме оръжията славни
па взехме облигации държавни!
То ние си отиваме, ей богу,
но ти ще грабнеш дивиденти много...
Кълнем се пред безценната хартийка:
Твой дядо Спас ( и баба ти Марийка ) ”

Какво спечелих, всеки ще се сети –
хартийките ги ползвам...за тапети.
Прощавайте и вие, но с въздишка
към тях добавям...боновата книжка.

ЗЛАТЕН КОС - 2004

Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Васил Попов

Щом за тази реформа разбра,
моят личен приятел Илия -
сам отиде и сам си избра
доктор, който му беше...комшия!

Кабинетът – в отсрещен гараж,
дето бройлери гледахме лани...
Там ще трупаме точки за стаж -
като легне човек, да не стане...

Но Илия си има жена,
тя се писа при доктора същи.
Все я хващаше болест една,
щом мъжът й го нямаше вкъщи...

Хей, приятел, къде си по здрач?
Нещо взеха да шепнат познати,
че отскоро семейният врач
прекалено разпитва жена ти...

Наш Илия се жегна на чест,
а реформата всъщност това е:
в интерес на семейството днес
трябва докторът всичко да знае.

Той дори е научил кога
ти отсъстваш по няколко часа...
Хей, приятел, ще имаш рога,
но – за сметка на Здравната каса!

ВЪПРОС С ПОВИШЕНА ТРУДНОСТ

( сатирична проза, от коша на редактора )

На сцената „се срещат” двама актьори.
В началото звучи песента "Здравей, как си, приятелю..." (изп. Тоника)

ПЪРВИ АКТЬОР: (пристъпва нервно от крак на крак, подхвърля в ръце връзка ключове)
- Не трябваше да я питам... Знаех си аз, ама... Наистина, защо ми трябваше...

ВТОРИ АКТЬОР: (любопитно-загрижено)
- Какво бе... Какво се терзаеш? Да не са ти потънали гемиите в Панчаревското езеро?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Остави се, запитах я... Най-културно й го зададох въпроса.
Да разбера какво мисли, да науча мнението й...

ВТОРИ АКТЬОР: (изгаря от нетърпение)
- И какво, казвай де... Какво я запита?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Ами... За Голямото четене... Жената.
Коя книга най-много й харесва, я питах...

ВТОРИ АКТЬОР:
-И тя?

ПЪРВИ АКТЬОР:
- Какво "Тя"... Тя ми отговори, че за да ми отговори на въпроса за Голямото четене, първо трябва да свърши с Голямото пазаруване, после с Голямото готвене, с Голямото миене на чинии, след това с Голямото пране, Голямото центрофугиране и Голямото гладене, после пък с Голямото прахосмучене... Освен това трябвало да прескочи да вземе малкото от детските ясли и голямото от Градината... И едва тогава, ако й остане дъх, щяла била да ми отговори на моя въпрос с повишена наглост, пардон ...трудност.

ВТОРИ АКТЬОР:
- Да-а-а... Няма що, Голяма беля си си докарал с това питане, стари мой приятелю... Но като на истински приятел аз да ти кажа още нещо - Голяма жена имаш ти. Много Голяма!

ПЪРВИ АКТЬОР: (скромничи, видимо поласкан)
- Е, чак пък толкова... Какво й е голямото...

ВТОРИ АКТЬОР: (поставя длан пред устата си, към публиката, полушепнешком, но така, че да се чува все пак)
- 130 на 90 на 120. Ти на това „малко” ли му викаш, а?!?

Втори актьор потупва първи актьор окуражително по рамото. Разделят се. Звучи фрагмент от песента "Жената на моя приятел" (изп. Сашо Димитров).

гр. София
22. 02. 2009г.

Текстът беше написано специално за едно неделно телевизионно предаване. Отхвърлен е с "аргумента", че зрителите ще го изтълкуват като подигравка към кампанията "Голямото четене" на БНТ... И вие ли мислите така?

ПЕСЕН ЗА РОДИНАТА

Отвлякоха ме мутри онзи ден.
Пред къщата ни спря машина тежка.
Напразно обяснявах с глас смутен,
че съм невинен, че това е грешка…

Когато криво-ляво се свестих,
глава надигнах зад стъклата сиви…
По начин друг природата открих:
Небе. Земя. Безкрайни житни ниви.

Реки. Дървета. Градове. Села.
България цъфти! И даже върже!
И аз пътувам в някаква кола –
като турист…Но мъничко по-бърже…

От КАТ не смее никой да ни спре.
Къде ли е държавата могъща?
На ум си викам: “Братко, ще се мре!”
А имам две деца. И даже тъща…

Едва когато босът ме видя,
разбра, че гаф е станал вероятно.
За моя радост той не полудя
и аз дочух: “Върнете го обратно!”

Какъв късмет извадих тоя път!
При днешните цени на горивата –
случайно точно мен да отвлекат,
безплатно да ме возят из страната…

И пак на колела. От град на град.
Добре, че имам хлабава превръзка…
През нея гледам Сливен, Карнобат,
за малко в Айтос да премажем гъска!

Шосетата са в дупки, кал и прах,
но аз си знам – все някога ще свикна.
Родината си вече опознах!
Сега остава и да я обикна…

ОТКРОВЕНИЕ ИВАНОВО

(сатирична проза)

И когато попитах чуждоземец един какво най-паче у нас впечатлява го, рече ми той: “Да се усмихва българинът забравил е!”

И прав беше чуждоземецът. Вече движението на нацията наша усещахме надолу по наклона… Можехме ли и имахме ли право да се преструваме на добичета безгрижни?

И наченахме да си спомняме. Също в раздвижена повърхност на геран отразено виждаше се миналото наше. И ехо едно гръмовно блъскаше в ушите ни, кънтеше и виеше…

И залутахме се между “Ако те ударят по едната буза…” и “Зъб за
зъб…” – едни с Бог в душите си, пък други – с “дървен господ” в ръце!

И шепнеха по-старите тайно: “Христос Воскресе!”, а младите, като ги питаха “Кой ден е Великден?”, така отвръщаха: “Ами…денят, в който Сергей и Митко Бомбата застреляха омразния народен враг Каназирев!”

И търсеха любознателните да си купят за два-три гроша книгите на Иван Хаджийски и Цветан Стоянов, на Фройд и прочие, обаче вместо това предлагаха им лекции от АОНСУ
и даже без пари.

И зазидаха се неусетно комшулуците, буренясаха пътеките. Само пътят към бъдещето светло нечие остана да блещи гаче теме ръководно!

И търговците не само влязоха в Храма, ами и преживе по стените му изсякоха си образите свои многомудри. После изнесоха рибите и виното зад девет земи в десета за един пробит долар и поради същото назоваха се “мениджъри”…

И когато Кайн уби Авел, да назначат решиха Комисия по деформациите, а Йосиф престъпник изкараха го, щото он посмял съня да тълкува на Фараона за гладните крави и класовете житни, поръсени с черно биле отгоре…

И останаха само в речника антонимен, оти се тълковен не издаваше, тъй възхваляваните елейни и венценосни български някога добродетелства като человеколюбие, гостоприемство, милостивост, честност и чувство за достойнство собствено още.

И все по-малко българи раждаше българска майка юнашка…

НАПИСА В ЛЕТО ДЕВЕТДЕСЕТО РАБ БОЖИ ИВАН ГРАМАТИКЪ.
БОГЪ ДА УМНОЖИ ДНИТЕ МУ, КАТО СЪКРАТИ ГЛУПОСТТА ЧЕЛОВЕЧЕСКАЯ И МАСМЕДИЙНА! АМИН!

ЗЛАТЕН КОС - 2009

ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ

Музика: Росалин Наков
Изпълнява: Христо Чешмеджиев

Отскоро ни подсеща БНТ:
Забравил бил народът да чете…
Това твърдят пишман социолози
и филолози в необрано лозе…

Да, преди време хората четяха.
Аз помня как опашки се редяха…
Дори жените стигаха до бой
за тежките романи на Толстой!

А в наши дни, когато у дома
една жена остане сам-сама,
не иска тя с “Война и мир” да ляга,
и все към дистанционното посяга…

На Би Би Си ще кажа аз: “Мерси!”,
но няма опит чужд да ни спаси…
За да настане Четене Голямо –
едничка книга тук е нужна само!

Дай Боже да излезе от печат
най-чаканият жанр на този свят:
И вътре - в списък - да са имената,
които ни съсипаха страната…

Да прочетем (а не да прочетем-е)
кой на кого продаде ни без време,
и кой - заради личната облага -
ни води пак до просешка тояга…

Ако ми позволите, лично мнение -
изданието ще е с продължение…
То ще свали… Голямата завеса!
Но днешните писатели къде са?

ЗЛАТЕН КОС - 2005

ПЕСНИЧКА ЗА ГОЛОТАТА

Музика: Андрей Дренников
Изпълнява: Емил Марков

Дори да се е пръкнал с риза,
гол в банята човекът влиза...
Тук никой ордени не носи,
величията ходят боси...

И затова, когато някой
опъва нервите ми яко -
аз искам с мен да го поканя
не на дуел, ами…на баня.

Припев:
Изглежда само голотата
пред Бога равни ни показва.
Ако си гол, дори змията
не би могъл да скриеш в пазва...

Животът ни раздава роли –
на дъното, по върховете,
но в банята сме всички голи –
и шутовете, и кралете...

Щом шутът в банята е влезнал,
аз ни го хваля, ни го жаля.
С две думи: той си има жезъл,
какъвто има си и краля...

Припев:
Навярно само голотата
пред Бога равни ни показва.
Ако си гол, дори змията
не би могъл да скриеш в пазва...

48 ПЕСНИ

Българска, първо издание, София, 2000 г.
Редактор: Живка МИТОВА, Консултант: Огнян МОСОЛОВ
Предпечатна подготовка и печат: ИК “Минерва”
Тираж: 1500

ISBN: 954-90568-1-3

В книгата са използвани фотографии от Нели Кръстева, Любен Манолов, Галя Ушева, Митко Димитров, Иван Василев, Георги Бодуров и др.

За контакти с разпространители: 0554/ 4 43 00, 02/ 73 43 29

Щастлив съм, че съдбата ме срещна с музиканти като Стефан Диомов, Борис Карадимчев, Кирил Маричков, Гого Найденов, Кристиян Бояджиев, Стефан Маринов, Борис Чакъров, Илия Ангелов, Стефан Димитров, Асен Драгнев и много други. През последните години някои от десетките песни, които създадохме заедно, придобиха особена популярност. Решението да събера и публикувам една част от песните е продиктувано от желанието ми да помогна на хората, които искат да ги запеят, както и от факта, че в обкръжаващата ни интонационна среда често звучат небългарски “хитове” или български песни, но с доста съмнителни качества. Благодаря на композиторите и аранжорите, облекли моето слово в прекрасна музика – земна и вълнуваща, за да достигне тя до хора от различни поколения и в най-отдалечените кътчета на България. Благодаря на изпълнителите, с които имах и имам щастието да работя. Благодаря на спомоществователите, подкрепили настоящото издание. Благодаря на всички, които ще потърсят в тези песни нещо и от своя собствен свят…
Авторът

Тони ДИМИТРОВА:

Благодаря ти, приятелю! Вярвам в топлите човешки стихове, вярвам в твоята магия!


Стефан ДИОМОВ:

С Иван написах повече от 20 песни.
Какъв шанс! Шанс, защото намерих най-после автора, чрез който да стигна по-близо до публиката си. И още шанс, защото думите му са “изпеваеми”, напълно слети с музикалната фраза. И накрая шанс, защото неговите идеи, всеотдайност и професионализъм често ме провокират да създавам нови и нови песни. Иване, благодаря ти!


Тома СПРОСТРАНОВ:

Браво, Иване! Идеята ти е великолепна и й желая вятър в платната… От моите пътувания в чужбина съм се убедил колко много хора искат да пеят, дори превъзмогват неудобството и пеят в заведения с готови плейбеци. В тези случаи мнозина помнят мелодиите, но им е нужен и текстът. На годишнината на Фамилия Тоника бях в НДК и потръпвах от удоволствие, когато около мен всички просълзени пееха със състава. На концертите на Тони Димитрова в Бургас и София отново се любувах на горещата публика, която знаеше поезията на песните. Радвам се, че толкова значителни песни си написал и бързам да ги видя отпечатани.

ПЕСНИ ЗА "ФАМИЛИЯ ТОНИКА"

МАРИЯ

музика: Стефан Диомов

Южен град и танци луди…
Огън в душата ми някой събуди,
мамещи погледи жадно се впиваха в мен!
Южен бряг и дълги нощи,
дансинг лунен - сънувам го още…
Някой разпалваше ритъма на любовта!

Тя се казваше Мария.
Беше красавица тази Мария!
Помня очите й, помня очите й -
парещи звезди... Мария…
Имах аз една Мария.
Беше красавица тази Мария.
Помня косите й, помня косите й
с дъх на южен плод…

Южен град и танци луди…
Огън в душата ми някой събуди…
Някой разпалваше ритъма на любовта!

Тя се казваше Мария.
Беше красавица тази Мария!
Помня очите й, помня очите й -
парещи звезди... Мария…
Имах аз една Мария.
Беше красавица тази Мария.
Помня косите й, помня косите й
с дъх на южен плод…

И ако случайно срещна
южно момиче със кръв гореща,
зная че името – неумолимо, то
пак ще звънне в мен: Мария.
Тя е моята магия!
Моята болка е тя – Мария…
Виждам очите й, виждам косите й -
тя е в моя сън,
във моя сън, във моя сън…
Мария!

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

музика: Стефан Диомов

Добър вечер, мамо!
Откога ме няма...
В този късен час искам ей така
два-три реда да ти драсна аз...
И да те попитам:
Как си? Как живееш?
Още ли сама масата редиш
и отделяш чаша и за мен?
И така – всеки ден…

Добър вечер, мамо!
Откога ме няма....
Аз ти обещах скоро у дома
да се върна пак и миг поне
да остана при теб (2).

Но не стига време. В шеметния град
дните ми превзема властен кръговрат,
властен кръговрат дните ми превзема
и това е моят свят, моят свръхреален свят...

Добър вечер, мамо!
И сега навярно
взираш се навън, плах е твоят сън,
щом в душата си говориш с мен...
И така нощ и ден (2)....

МАРГАРИТА

музика: Горидо ( Бразилия )

Той:
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?

Тя:
Какво ли ще измисли моят... Три часа е вече!
Или лъжата стара ще повтаря отдалече...

Мъжът:
Имахме събрание в края на деня.
И изказвахме се дълго, много дълго…
Някъде до два...

Друг мъж:
После спуках гума по пътя за дома.
И лепихме я, леПИХМЕ, ПИХМЕ, ПИХМЕ -
чак до сутринта...

Мъже (заедно):
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?

Той:
Скъпа, тъй не бива! Моля те, прости!
Идвам с... колектива - дано повярваш ти...

Всички:
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?

ДЪЖДОВНО РЕГЕ

музика: Стефан Диомов

Гасне екрана след кадри най-помпозни -
супер актьори неземни и шикозни.
А вън градчето очаква ни реално -
дъждовно е и кално, но няма как
трябва да тръгнем в скучния сумрак

Искам със тебе през локвите да тичам -
ти ме догонвай, а аз ще те обичам.
Нищо не струва на Холивуд героя
поне до към завоя, щом ти си с мен,
както на кино - и силен и смутен.

Припев:
Мелодия от дъжд ръми - страхотно е, нали?
Не чакай мойто плахо “Да” - обичай ме в дъжда!

Ето наблизо такси учтиво спира.
Вече сме мокри, защо ни е квартира?
Може в почуда светът да се засмее
или да онемее, но все едно -
нашият дансинг е пътното платно.

Искам със тебе през локвите да тичам -
ти ме догонвай, а аз ще те обичам.
Нищо не струва на Холивуд героя
поне до към завоя, щом ти си с мен -
мой неизмислен среднощен супермен.

Припев:
Мелодия от дъжд ръми - страхотно е, нали?
Не чакай мойто плахо “Да” - обичай ме в дъжда!

Обичай ме в дъжда!

ИМАЛО В БУРГАС

музика: Гого Найденов

Имало в Бургас някога
риба във морето всякаква
и от там рибари, без почивка,
връщали се с улов и усмивка.

Но растял градът… И къщите мизерни
ставали на ресторанти и таверни,
грейвали огромни, лъскави витрини
и заводи гордо вдигали комини…

И ето -
пълно е морето със рибари, с курортисти,
търсят всички пясъци, но чисти…
Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна!
Само дето… риба няма.

Има пак “рибари” млади-млади,
риба от морето те не вадят.
Кой не ги е виждал из Бургас -
хващат нас за “риби” всеки час…

И расте градът… Предишните таверни
сменят се със бингозали най-модерни,
никнат нови банки, офиси, кантори,
за валута всеки взе да си говори.

И ето -
пълно е морето със рибари, с курортисти -
търсят всички пясъци, но чисти...
Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна!
Само дето… риба няма.

Пълно е морето със рибари, с курортисти,
търсят всички пясъци, но чисти…
Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна.
Цаца даже не остана.

ДОБЪР ВЕЧЕР, СКЪПИ ХОРА!

музика: Стефан Диомов

Добър вечер, скъпи хора!
Добър вечер и добре дошли!
Грижите от деня оставихте ли в гардероба
и нали от самота не ви боли?
Грижите от деня оставихте ли в гардероба…
Добър вечер и добре, добре дошли!

Добър вечер, скъпи хора!
Добър вечер и добре дошли!
За нежните слова, за миналите дни –
кръчмарю, чашите догоре напълни!
За нежните слова, за миналите дни…
Добър вечер и добре, добре дошли!

Ако някой с тъжен поглед
пак се пита: “Накъде?”,
трябва ей така ние да помогнем –
нека всеки топла длан му подаде!
Трябва ей така ние да помогнем –
нека всеки топла длан му подаде!

Добър вечер, скъпи хора!
Добър вечер и добре дошли!
Започва в този час шоуто голямо,
щом успяхме всички пак да се сберем.
Дайте ни в аванс една усмивка само –
после сто усмивки ний ще ви дадем!

Дайте ни в аванс една усмивка само –
после сто усмивки ний ще ви дадем!

ВЯТЪР В ПЛАТНАТА

музика: Георги Найденов

Пак заредихме провизии,
въпреки стреса и кризата.
Нито секунда забавяне –
почва Далечното плаване…

И по вълните – солените –
право към морските бури
пак се понасят яхтсмените –
горди, свободни и щури!

Припев:
Хайде, момичета! Хайде момчета!
Чакат ни нови земи и морета…
Може да няма повторна покана –
вятърът само безплатен остана.
Ние кръстосваме меридиани,
чужди морета и океани…
Ала в гърдите ни бие компас,
който ни връща отново в Бургас.

Ние сме “клас оптимисти”,
водят ни помисли чисти.
А сред вълните могъщи
няма свекърви и тъщи...

Вятър да има в платната!
Още три фута под кила...
Нека ни дава съдбата
своята нежност и сила!

Припев: ...
Хайде, момичета! Хайде, момчета!
Чакат ни нови земи и морета...
Бие в гърдите ни верен компас -
той ще ни върне, той ще ни върне
отново, отново в Бургас!

ЕВА

музика: Стефан Диомов

Беше краят на юни.
Върху южните дюни
ти ме срещна, аз те срещнах
и танцувахме лудо.
Ти ме грабна, аз те грабнах -
сякаш случи се чудо.

Припев:
Ева, Ева, Ева – така наричай ме - чух аз задъхан глас.
Ева, Ева, Ева, дано да няма край нашият нощен танц.

После скри се луната.
И едва в тишината
ти докосна, аз докоснах
най-горещите устни…
Ти усети, аз усетих
най-красивото чувство!

Припев:
Ева, Ева, Ева – така наричай ме - чух аз задъхан глас.
Ева, Ева, Ева, дано да няма край нашият нощен танц.

Днес те виждам в градчето.
Не позна ли момчето -
аз съм този, който с поглед
ти пленяваше страстно…
Но защо ли сто причини
ни делят безвъзвратно?

Припев:
Ева, Ева, Ева – така наричай ме - чух аз задъхан глас.
Ева, Ева, Ева, дано да няма край нашият нощен танц.

Ева, Ева, Ева, къде е лятото с нашето щуро море?
Ева, Ева, Ева, поне в душата си все ще танцувам с теб…

ЧУЙ МЕ, ДИЛМАНО!

Музика: Стефан Диомов

Той:
Чуй ме, Дилмано, утре рано-рано
влака ще хвана право към града.
Нашето село - пусто опустело -
вече не струва пукната пара.

Припев 1:
Бизнес, Дилмано, там ще намеря
и ще отворя нощен бар.
Другите нека садят пипера -
аз ще се върна по-богат от цар!

Тя:
А бре, Стояне, как това ще стане?
Кърпени ризи още носиш ти,
кърпена шапка, кърпени обуща...
А градските нрави струват пари!

Припев 2:
Стига сънува, стига бълнува!
В кръчмата пак си пийнал, май...
Лягай, Стояне! Утре кой ще стане -
лехата с пипера кой ще прекопай?

Той:
Чуй ме, Дилмано, утре рано-рано
влака ще хвана право към града.
Ти ще повярваш в моята закана,
с някоя друга щом те заменя.

Припев 3:
Тя ще ми носи хладната бира
с тънка усмивка, с много жар…
Другите нека копат баира -
аз ще се върна по-богат от цар!

Тя:
А бре, Стояне, как това ще стане?
Везани ризи как ще купиш ти,
шарени шапки, лачени обуща...
Градските дами струват пари!

Припев 2:
Стига сънува, стига бълнува!
В кръчмата пак си пийнал, май...
Лягай, Стояне! Утре кой ще стане -
лехата с пипера кой ще прокопай?...

Лягай, Стояне! Утре кой ще стане -
лехата с пипера кой ще прокопай?...

ТИ ГОНИШ…

музика: Стефан Диомов


Той:
Тъжна беше луната в този час,
бавно настъпи мрак, всичко изстина.
Нейде остро изсвири късен влак
и ми напомни как ти си замина...

Тя:
Тази наша раздяла бе игра -
пак си оставам аз "твое момиче".
Ех, кога ще пораснеш? Запомни -
даже след сто луни ще те обичам!

Припев:

Той:
Побързай!
Тя:
Лесно ти не ще ме догониш -
май се умори
да повтаряш мойто име...
Всъщност аз съм близо до тебе,
ти към мен тръгни...
Ако можеш - улови ме!

Той:
Все сънувам, че чувам твоя глас,
дълго целувам аз спомена кратък...
Тя:
Слънцето за посока ще ти дам...
За да не бъдеш сам - тръгвай нататък!

Припев:

Побързай!
Лесно ти не ще ме догониш -
май се умори
да повтаряш мойто име...
Всъщност аз съм близо до тебе,
ти към мен тръгни...
Ако можеш - улови ме!

СУТРИН РАНО, ВЕЧЕР КЪСНО…

музика: Стефан Диомов

Той:
Сутрин рано, сутрин рано
птица ме събужда с твоя глас.
И в росата сутрин рано
твойте плахи стъпки търся аз,
търся аз...

Тя:
Сутрин рано, сутрин рано
стига ми усмивката една.
Искам само, искам само
ти да си до мен, а не в съня,
не в съня.

Припев:
Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...

Той:
Вечер късно, вечер късно
търся те сред толкова звезди -
в бяла дреха и на пръсти
с мене да танцуваш само ти,
само ти.

Тя:
Вечер късно, вечер късно
стига ми прегръдката една.
И възкръсвам, и възкръсвам
в твоите ръце, а не в съня,
не в съня...

Припев:
Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...

ПЕСНИ ЗА ТОНИ ДИМИТРОВА

АХ, МОРЕТО…

музика: Стефан Маринов

Сянка на птица
над късните плажове слиза.
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза...
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак -
слънцето бавно загръща се в облачна риза…
Все по-студена е всяка вълна,
ала надежда има една...

Припев:
Ах, морето...
Ах, морето в мен остава!
То навярно е, което ме спасява...

Сянка на птица
от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник…
Кой ще опита сега да я спре,
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят отгоре звездите…
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една...

Припев:
Ах, морето...
Ах, морето в мен остава!
То навярно е, което ме спасява…

ВЕДНЪЖ СЕ ЖИВЕЕ

музика: Стефан Маринов

Господи, колко е хубаво
в този единствен час,
в който до тебе сгушена
аз пак горя от страст!
Неземен оркестър в душата ми пее:
“Веднъж се обича - веднъж се живее!”

Припев:
Сякаш през пръсти тече този живот...
Първият сняг в наште коси вали...
Щастие търсихме с теб все надалеч,
а то е било тук и във нас, нали.

Зная, приятелю, трудно е -
всеки си има път...
Други до болка влюбени
може би тук ще спрат.
И друго момиче след мен ще запее:
“Веднъж се обича - веднъж се живее!”

Припев:
Сякаш през пръсти тече този живот...
Първият сняг в наште коси вали...
Щастие търсихме с теб все надалеч,
а то е било тук и във нас, нали.

СЛЕД ГОДИНИ

Стар мой приятелю,
нещо си мрачен...
Тайно душата ти
пее. И плаче.
Между безброй врати с болка прикрита
колко ли скита ти, колко ли скита,
стар мой приятелю...

Гасне камината
в късната вечер...
Ти си отново тук,
но други сме вече.
Други са думите, други и устните...
Хладно и пусто е. Хладно и пусто е,
стар мой приятелю...

Стар мой приятелю,
пътят не свършва
нито до този праг,
нито оттатък...
Няма как, няма как, скитнико тъжен,
трябва да тръгваш пак – вече се съмва,
стар мой приятелю...

КОЙ СИ ТИ?

музика: Стефан Диомов

Кой си ти?
Този ли, който моя сън отне
и думите, и техния смисъл...
Кой си ти?
Този ли, който даде ми криле
и луди дни, и вятър в косите...

Припев:
Къде си? Днес къде си,
мой летен мираж...
Сега навън, навън е есен -
ням и сив пейзаж.

Кой си ти?
Този ли, който върна ми цвета
на лятото и морския изгрев...
Но... кой си ти?
Този ли, който тръгна си в мига
преди до мен, до мен да стигне...

Припев:
Къде си? Днес къде си,
мой летен мираж...
Сега навън, навън е есен -
ням и сив пейзаж.

Кой си ти?
Този ли, който тръгна в мига
преди до мен, до мен да стигне...

Кой си ти?

СТАРИЯТ КАПИТАН

музика: Стефан Диомов

Той града пресича малко след зората,
слиза при вълните в залива.
Бавно там ръждясва старата фрегата,
а от към морето вее хлад...

Припев:
Капитане, Капитане,
кой така те е закотвил край брега?
Днес разбирам, Капитане,
как едно море превръща се в сълза.

Помниш ли Калкута, Рио и Маями,
южните звезди под Тропика?
Някой все те вика, някой все те мами...
Но времето не знае път назад.

Припев:
Капитане, Капитане,
кой така те е закотвил край брега?
Днес разбирам, Капитане,
как едно море превръща се в сълза.

Вечер тихо влизаш в кръчмата предишна,
там сега танцуват младите...
Даже да извикаш, кой ли ще те чуе -
в миналото плува твоя свят.

Припев:
Капитане, Капитане,
за лулата нямаш даже грам тютюн!
Капитане, Капитане,
май остави те зад борда бог Нептун...

Капитане, Капитане,
зад морето беше твоя мъжки дом.
Днес какво си, Капитане,
забрави! И си поръчай чашка ром!

ЗА ТЕБЕ ХОРАТА ГОВОРЯТ

музика: Хаим Моше

Отдавна хората говорят,
че ти си тъмен летен облак -
прииждаш бързо и отминаваш
и после сто беди след теб оставяш...

Но да повярвам - не, не мога.
Аз виждам слънце в твоя поглед.
С лъчи от нежност ти все ме галиш
и страсти огнени във мене палиш!

И още... Хората говорят,
че ти напомняш дъжд пороен -
заливаш крехки треви зелени,
погубваш всекиго, най-много мене...

Да вярвам в думи - не, не искам.
За мене ти си ручей бистър...
Пред тебе само аз коленича,
отпивам светлина и те обичам!

ТИ, АЗ И МОРЕТО

музика: Стефан Маринов

С болката от вчера в края на нощта
аз от студ треперя, бяга от мен съня...
Шепа обич синя сбирам днес едва...
Ти къде отмина? Без море как живя?

Припев:
В спомен бял потъвам...
Виждам там деца.
Моят смях литва с тях,
литва с тях непонятно...
В спомен бял потъвам...
Виждам там деца.
Моят смях литва с тях,
но се спъва внезапно.

Връщаш се обратно - силен мъж си днес.
От момчето лятно може би носиш вест?

Припев:
Изгрев тих докосва нашите следи...
Ден за теб, ден за мен,
ден отново започва!
Нека тук, където тлееше тъга,
плисне смях, щом сме пак –
Ти и Аз, и Морето!

НЯКОЙ ДЕН

музика: Стефан Диомов

Някой ден, ден обикновен,
дълъг път назад ти ще избереш...
Някой ден, ден обикновен,
в някой късен влак ти ще ме съзреш.

Припев:
Но питам се аз -
тогава дали
ще мога да позная в тебе пак
момчето отпреди?

Някой ден, ден обикновен,
моята съдба ти ще разбереш...
Някой ден, някой светъл ден,
в края на света ти до мен ще спреш.

Припев:
Но питам се аз -
тогава дали
ще мога да позная в тебе пак
момчето отпреди?

Някой ден, някой светъл ден,
в края на света ти ще спреш до мен.

Някой ден...

ТАНГО В ПОЛУНОЩ

музика: Стефан Диомов

Далече от прожекторите цветни,
от хаоса на карнавала -
танцуват два силуета
пред раздяла...

Тук няма обективи любопитни,
приятели случайни...
Дори да видят нещичко, звездите
пазят тайна.

Припев:
Наздравица! Луната ги целува
и глътка вино, глътка вино
горчи до късно...Горчи до късно!
Докосва вятърът самотна струна,
докосва вятърът самотна струна -
тя се къса... Тя се къса!

Далече от прожекторите цветни,
от хаоса на карнавала -
танцуват два силуета
пред раздяла...

Единствено, единствено сърцата
отмерват пулса на тангото...
Любовта, изглежда по е кратка
от живота.

Припев:
И някак неусетно свършва танцът.
И все едно е, все едно е
кой ще плаща... Кой ще плаща...
Вместо сълза - на тротоара- дансинг
остава, остава да блести
строшена чаша... Строшена чаша...

МОЕ СВЕТЛО МОМЧЕ

музика: Стефан Диомов

Все не идваш, мое момче,
а времето минава -
нижат се горещи лета,
сменят се луни и слънца...
Ах, къде си, мое момче,
трябва да те срещна
не във сън и не във мечта,
а тук и днес наяве!

Припев:
Ти, ти, знаеш ли ти
дългите ми нощи?
Стих, стих, сребърен стих
във въздуха се носи...
Всеки миг нещо в мене трепти -
вече те докосвам...

Щом те няма, мое момче,
нека те измисля -
силен си, със зелени очи,
лудост в тях и насмешка личи...
Усмихни се, мое момче,
толкова красив си!
Спри до мен, че животът тече...
Спри и отдъхни си!

Припев:
Ти, ти, знаеш ли ти
дългите ми нощи?
Стих, стих, сребърен стих
във въздуха се носи...
Всеки миг нещо в мене трепти -
вече те докосвам...

Усмихни се, мое момче,
толкова красив си!
Спри до мен, че животът тече...
Спри и отдъхни си!

Спри до мен, че животът тече...
Спри и отдъхни си!

СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО

музика: Стефан Маринов

Лодката стара в хангара отдавна лежи,
може би сънува морски бури...
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш?
Твойто море май ти отне младостта…
Още си тук, само че друг е света.

Припев:
Хайде, старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш!
Не от лудост, не за слава –
просто пътят продължава...

Тихо в мъглата се буди южният град,
ранен фар заплита тънки мрежи...
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш?
Твойто море май ти отне младостта…
Още си тук, само че друг е света.

Припев:
Твоят дом е градът край морето.
Ето пристанът бял, откъдето
към надежди и миражи
тръгват всички екипажи.

Припев:
Хайде, старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш!
Не от лудост, не за слава –
просто пътят продължава...

Не от лудост, не за слава –
просто пътят продължава...

ПЕСНИ ЗА "НЛО"

МАЛЕ, СТРАХ!

музика: Стефан Димитров

Вечер в блока влизат чужди хора,
и разбиват първо асансьора...
Мале-е-е, страх! Мале-е-е, страх!

Къневи, Петрови, Иванови,
се снабдиха с газови пищови.
Дончев ходи на площада гаров
и от ромите си взе "Макаров"…
Мале-е-е-е-е-е, страх!

Припев:
Денем, нощем все ментета пия,
тактиката си от вас не крия! (2)
Щом нахълтат у дома апаши -
моят вид до смърт ще ги уплаши! (2)

- Граждани и селяни,
хайди стига повечИ! Не на страха!

Янкови реват за “застраховка”...
Станкови поръчаха… винтовка.
Мале-е-е, страх! Мале-е-е, страх!

И една девица има тука.
Тя в леглото ляга си с... базука.
Само аз като спартански воин,
още съм донякъде спокоИн!
Мале-е-е-е-е-е-е, страх!

Припев:
Денем, нощем все ментета пия,
тактиката си от вас не крия! (2)
Щом нахълтат у дома апаши -
моят вид до смърт ще ги уплаши! (2)

- Не на страха!

КОМШУЛУК

музика: Стефан Димитров

Мойта дъщеря и твоят син
май че се залюбиха, съседе...
Ни морал признават, нито СПИН!
Той на митинг снощи я заведе...

Някога строихме - на калкан.
Отстрани изглежда да сме близки.
Само че у нас шуми айрян,
пък у вас ухае на уиски...

Припев:
Врачката квартална обеща
да помогне с някаква магия...
Ти, съседе, майка и баща -
дръж си Киро, дай си ми Мария!

Знаеш ли, ако подпишат брак,
ще прибягна и до груба сила!
На калкан сме, ала няма как -
ето го тротила! И фитила...

Бизнесът е с правила железни.
Имам взрив достатъчно за двама...
Може мойта къща да изчезне,
но и твоят "офис" ще го няма!

Припев:
Врачката квартална обеща
да помогне с някаква магия...
Ти, съседе, майка и баща -
дръж си Киро, дай си ми Мария!

ПИРОГОВ – МОЯ ЛЮБОВ

музика: Стефан Димитров

В утрото на мътна ера – към поредна далавера…
Който си крадеше вчера, днес е станал дваж по-смел!
Люшкат се от глад старици, мургавите ученици
сменят “кукли” за жълтици край централния хотел.

Припев:
Пирогов, Пирогов, Пирогов – моя любов…

Мазда алкохолно цвили и забърсва с гнили сили
група пешеходци мили… Зад волана – супермен!
дреме си отсреща Оня ( син “буркан”, ръждива броня ),
мисли: “Що ли да го гоня – утре той ще погне мен…”

Бурни времена модерни! Тук комини, там цистерни
веят гриви жълто-черни с аромат на хлор и грес…
А сред жални кални ниви се плодят прасенца диви
и муцунките им криви ровят родния прогрес!

Припев:
Пирогов, Пирогов, Пирогов – моя любов…

Западът ни изненада с боб и леща от Канада!
Първо - офис, второ – сграда иска в София арап…
А пък българин се звери до парламентарни двери,
че за него са химери собствен дом и топъл хляб.

Ах, летете, бизнесмени! Извършете куп промени
и натрупайте “зелени” – те са висшата любов!
Липсва чест? Ами тогава, свил десницата лукава,
който може – ще успява! Кой не може – в “Пирогов”…

Припев:
Пирогов, Пирогов, Пирогов – моя любов…

ПСИХОТЕСТ

музика: Борис Чакъров

Така се случи – през една неделя
от нерви разболя се леля Деля.
Тя в клиниката все ще се оправи,
но покрай нея свърши мойто здравИ…
Нали е в кома здравната система –
отвън ми препоръчаха да взема
и вътре да внеса храна, кушетка,
консумативи – все за моя сметка!

Припев:
Звучи девиз: “Навсякъде в момента
работим с материали на клиента.”
Пристигне ли клиент без материали –
тогава просто “кучета го яли…”

Синът войник отива. Пуста карма!
Нали е в криза родната казарма –
с надежда полкът да не се закрие,
пари за танк събираме му ние…
И, както гледам, даже Парламента
работи с материали на клиента,
защото всеки депутат си влиза
надянал… усмирителната риза.

Припев:
Клиент и пациент – то вече няма
в понятията разлика голяма.
България – пред вас ще си призная –
отскоро ми напомня бяла стая…

АГЕНТИ

музика: Борис Чакъров

“Ало-у-у-у! Агент 00007 докладва,
чи повечи вечи нема да докладва…”

Доживях по законния ред
да си видя и аз досието.
Значи онзи усмихнат съсед
на жена ми направил детето?
А съседката движила с мен
девет месеца само защото
назначили я таен агент –
да чете мойте мисли в леглото…

Припев:
Но спокоен оставам си аз.
Обяснение имам научно,
мога с вас да се хвана на бас –
без агенти в света ще е скучно.

Баджанакът – и той ме предал.
Аз го имах почти за приятел,
но човекът при всеки скандал
включвал в хола един предавател…
Враг съм бил… Затова ме мори
даже тъщата в тясната кухня –
ден през ден все ми иска пари,
че психически просто да рухна…

Припев:
Но спокоен оставам си аз.
Обяснение имам научно,
мога с вас да се хвана на бас –
без агенти в света ще е скучно.

СКЛАД НА ЕДРО

музика: Борис Чакъров

Ние сме млада бригада.
Стига ни тази награда –
да ви… обслужим най-щедро.
Идвайте в склада на едро!

Нека си имаме вяра –
все на ремонт е кантара…
Който ни иска фактура,
просто му липсва култура!

Питате: Що е над курса
цветното зеле от Бурса?
Босът, поставил цената,
още се учи да смята…

Припев:
Ние, ние, ние сме млада бригада.
Стига, стига, стига ни тази награда –
да ви… обслужим най-щедро.
Идвайте в склада на едро!

В склада не пеят “комари” –
ние сме с тежки шамари!
А на онези им плащат
дребните “риби” да хващат…

Внесла е нашата фирма
тонове чушки от Бирма
и етиопски домати –
само за шопски салати!

Тези богатства къде са?
Лесно се помни адреса:
Склада на едро работи
в бивша книжарница “Ботев”.

Припев:
Ние, ние, ние сме млада бригада.
Стига, стига, стига ни тази награда –
да ви… обслужим най-щедро.
Идвайте в склада на едро!

ХАНШ И ТРАНШ

музика: Стефан Димитров

Радка с цепнатите дънки
никъде не среща спънки. Но-Но-Но!
Затова предлагам - Радка,
да я пратим дипломатка. Йе-Йе-Йе!
Още щом й видят ханша
в Брюксел и отвъд Ламанша -
два-три транша ще подпишат,
че парите не миришат...

Припев:
Идвайте, пари от Запад -
политиците ще лапат,
а пък лихвите ще връща,
внучето на мойта тъща…
Лято е! Пристигай, заем,
как да те изпием – знаем.
Втория ще вземем зиме,
първия да изплатиме...

Мъни, Мъни, Мъни, Йе-Йе-Йе-Йе-Йе!

И това ако не можем,
наша Радка ще заложим. Йе-Йе-Йе!
И експертите от Хага
ще я оценят веднага. Йе-Йе-Йе!
Радка е момиче-злато,
ще ни вкара тя и в НАТО...
Колко ли народ ще сбира,
Радкината щаб-квартира?

Припев:
Лято е! Пристигай, заем,
как да те изпием – знаем.
Втория ще вземем зиме,
първия да изплатиме...
Идвайте, пари от Запад -
политиците ще лапат,
а пък лихвите ще връща,
внучето на мойта тъща…

Мъни, Мъни, Мъни, Йе-Йе-Йе-Йе-Йе!

КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

музика: Борис Чакъров

В наше село кабел има –
телевизия му викат.
Денем, нощем, в лято, в зима
от екрана сълзи бликат…

Баба слиза по баира
ни орала, ни копала –
може гладна да умира,
но ще гледа сериала!

Припев:
А седенки вече няма.
Що са ни на нас седенки?
Стига ни една реклама
между две горещи ненки…

Построихме скъпа мандра.
Тя обаче не работи,
щото драмата “Касандра”
е стотина епизоТи…

Спря и цехът за луканка.
Мъка сви селцето цяло –
“Хубавата мексиканка”
станала “Вдовица в бяло”.

Припев:
А седенки вече няма.
Що са ни на нас седенки?
Стига ни една реклама
между две горещи ненки…

Между две горещи бенки…
Между две горещи сценки…
Между две горещи фенки.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН

музика: Стефан Димитров

Цяла седмица спестявах,
от закуски се лишавах…
Ето ги - 1000 бона –
само да е щур купона!
Идат лидерите местни,
няма “леви”, няма “десни” -
до един в бюфета мокър
предпочитат Джони Уокър!

Припев:
Кой е виждал като този
ден рожден, цветя и рози?
Днес празнува Киро Пора -
ваша утрешна опора…
Гилзи до небето скачат,
баби в махалата плачат…
На ухо ми пее кмета:
"Хепи дей, многая лета"!

Духвам ги с калашник всички,
колкото са там… свещички,
тортата ще я разрежа -
сякаш е оградна мрежа!
В твоя чест - ми вика тати -
купих трима депутати…
Ха сега живей широко,
по-широко и от Роко!

Припев:
Кой е виждал като този
ден рожден, цветя и рози?
Днес празнува Киро Пора -
ваша утрешна опора…
Гилзи до небето скачат,
баби в махалата плачат…
На ухо ми пее кмета:
"Хепи дей, многая лета"!

ОБЛАК ТРОЕН

музика: Борис Чакъров

В кризисното днешно време
връхлетяха ме проблеми…
И добре, че ми се мерна
тя – кварталната таверна!

Припев:
Който пие “облак троен”,
той за утре е спокоен…

С комбинация велика –
ром, уиски и мастика
отмъстих си на съдбата…
И зарадвах си душата!

Припев:
Който пие “облак троен”,
той за утре е спокоен…

Ето – има начин лесен
всички да живеем с песен!
Само да отпуска кмета
на глава по три ментета…

Припев:
Който пие “облак троен”,
той за утре е спокоен…

ШОП И “ТЕЛЕШОП”

музика: Стефан Димитров

На Ефира – верен роб –
шоп се звери в “Телешоп”.
Музика… Една блондинка
гали западна машинка,
дето правела кайма
за секунди, сам-сама!
Шопът иска тази стока,
но съдбата е жестока –
стоката, за да я има,
той ще трябва посред зима
да си продаде телето
от ТКЗС-то взето
вместо дялов капитал…
Шоп превключва на Канал!
Но и там – като картинка –
телешопската машинка…
Сякаш Хамлет, шоп умува:
Ще купува? Не, ще псува!
Него смляха на кайма
чрез екрана, у дома…

ДАНО! ДА, НО…

музика: Стефан Димитров

Ако на митинг добро същество
гладно до късно седи –
значи отново го хранят… с какво?
С глупости, както преди.
Ако елитът потъва в разкош
и гледа отгоре сеир –
значи раята пак дреме среднощ
между Канал и Ефир…

Припев:
Дано, дано, дано…
Дано, дано, дано
не минем на свещ и сено
по схемата “три към едно”…
Тогава, тогава
предвиждам такъв финал,
че даже ми става
за мене жал!

Ако харизваме вот и имот
на някой серсем-пехливан –
въх, ще попаднем в такъв хомот,
че само си мисля “Аман!”…
Ако обаче горкият народ
над крими и порно тъпей –
ей, ще настъпи такъв живот,
че само си викам “О, кей!”

Припев:
Дано, дано, дано…
Дано, дано, дано
не минем на свещ и сено
по схемата “три към едно”…
Тогава, тогава
предвиждам такъв финал,
че даже ми става
за мене жал!

Тогава септември* ще бъде май –
повярвай, приятел-авер…
Ела, избирател, гласчето си дай!
Аз ще ти дам… хайвер.

ИНТЕРНЕТ

музика: Асен Драгнев

Моят син прослави джинса!
Без да е завършил ВИНС-а,
ей така от тамагочи –
право на компютър скочи…

Нека дреме над клавиша.
По-добре ли е да диша
някакви “треви” модерни
в дискотеки и таверни?

Да, обаче пред екрана
стана другата промяна:
Пенчо в интернет се включи,
разни трикове научи.

Чукне Пенчо по бутона –
хоп! – адреса на Мадона…
Бутне копче и веднага
Памела до него ляга…

Припев:
Интернет, интернет –
границите стават плет…
На монитора отсреща
пише що е боб и леща.

Пенчо на една съседка
хванал… банковата сметка.
От Париж и от Монако
купил и от пиле мляко…

После с кодове незнайни
влязал в натовските тайни
и изстрелял сам ракета
в курника на баба Цвета!

Зашлевих му два шамара –
да го върна при буквара…
Но по интернет хлапака
чак във Страсбург се оплака!

ПЕСНИ ЗА ДРУГИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

музика: Кирил Маричков
изп.: “ЩУРЦИТЕ”

Коннико, не слагай крак във стремето -
доста е солен вкусът на времето.
Слабостта ще превъзпиташ в сила,
когато стане твоят кон... кобила.

Коннико, каква осанна горда...
Може в миг да излетиш зад борда!
Смелостта отдавна не помага -
я си стой като човек. На прага.

Гледай как редят се, редят се тополите...
Бяла лунна вечер ще се спусне.
Две следи... Едно момиче моли те
да не свиваш нервните си устни.

Ах, Щурците пеят в теб и в мен,
пеят те - за родовата памет!
И какво? За своя сватбен ден
Веселина си избира... Хамлет.

Затова – скрий, Коннико, камшика!
Забрави световните проблеми.
И нека твойта мисия велика
да я свърши някой друг. След време.

ЛЕКА НОЩ, БУРГАС

музика: Стоян Вълев
изп.: Ваня Костова

И пак по този бряг
ме води лунен глас…
Не знам по-верен знак
в небето на Бургас.
“Лека нощ! Лека нощ!” –
шептят звезди…

Приличат къщите
на странни кораби –
отплуват, връщат се,
но само в спомена.
“Лека нощ! Лека нощ!” –
шептят вълни…

Припев:
Мой нощен град,
мой малък свят,
от смях и от тъга
роден върху брега,
добър или пък лош –
“Лека нощ! Лека нощ!”

В съня на залива
пулсира късен фар…
Безмълвни гларуси
кръстосват плажа стар.
“Лека нощ! Лека нощ!” –
шептят крила…

Припев:
Мой нощен град,
мой малък свят,
от смях и от тъга
роден върху брега,
добър или пък лош –
“Лека нощ! Лека нощ!”

СРЕДНОЩЕН ВЛАК

музика: Илия Ангелов
изп.: Илия Ангелов и Милица Божинова

С теб сега сме заедно в един среднощен влак.
Пътуваме през мрака – все едно е накъде…
Случайни непознати в този час мълчим.
А много скоро всичко ще е само, само спомен…

Припев:
Някога с теб, някога с теб –
само след миг или вечност…
Някъде с теб, някъде с теб –
може би пак ще се срещнем.

Зад сънния прозорец сменят се лица безброй…
Колко много хора и въпроси, и съдби…
Къде сме ние в този свят? Къде съм аз? Къде си ти?
Вече влакът бавно, бавно спира…

Припев:
Някога с теб, някога с теб –
само след миг или вечност…
Някъде с теб, някъде с теб –
може би пак ще се срещнем.

Тя:
Време е за мен, а вън повява хлад…
Той:
Ще изчезнеш тихо в своя тъжен град…

Звезди далечни гаснат. Краят тъй е близо.
Коя си ти… Коя си? Не зная име и адрес.
Късно е. Усещам, че там той – другият – те чака…
Аз мълча, но проговаря мрака:

Припев:
Някога с теб, някога с теб –
само след миг или вечност…
Някъде с теб, някъде с теб –
може би пак ще се срещнем.

ЛЯТО

музика: Стефан Диомов
изп.: ВГ “Би еМ”

Лято - детски спомен за жита…
Лято! Подир толкова лета,
лято, все различно идваш ти…
Става светло
неусетно.

Лято… Върху пясъчния бряг,
лято, сто китари чувам пак…
Лято, безумно синьо е край нас,
наше лято!
Кратко лято…

Лято! Над косените треви,
лято, пак тромпетен глас вали…
Лято, ето – твоят час дойде –
ти ни грабваш и ни водиш
все едно е накъде…

Лято - детски спомен за жита…
Лято! Подир толкова лета,
лято, все различно идваш ти…
Става светло
неусетно.

И в косите, и в очите, и в душите –
смях искри!

ЗВЕЗДА НАД МОЯ СЪН

музика: Стефан Диомов
изп.: Ваня Костова

Звън, камбанен звън вали,
навън се спуска нощ…
Тихо-тихо над съня
звезда изгрява!
Искам в този светъл миг
на всеки да простя,
да прегърна цял света –
това остава.

Припев:
Колко време в кръг вървяхме
слаби и сами…
Но звездата щом съзряхме –
тя ще ни спаси!

Нека падне всеки грим
от сцената-Живот.
Нека бъдем по-добри –
това остава.
Звън, камбанен звън вали,
навън се спуска нощ…
Тихо-тихо над съня
звезда изгрява!

Припев:
Колко време в кръг вървяхме
слаби и сами…
Но звездата щом съзряхме –
тя ще ни спаси!

ДОВИЖДАНЕ, НО СБОГОМ, МОЯ НИЧИЯ…

музика: Кристиян Бояджиев
изп.: Людмил Дончев – Лъки

Ти беше приказно момиче…
Сега отпиваш чужда чаша
и търсиш наоколо знак,
знак за близост…
Усещам, ти пак ме привличаш,
но твоят свят ме плаши…
Ти искаше всичко, нали –
днес го имаш.

Припев:
Само едно нямаш – Любов.
Тя, Любовта, е монета за теб…
Докога? Накъде?
Там или тук – чака те друг.
Слагай грима и “Довиждане!”,
моя ничия…

Опитах да те измисля
и пак докосвам хладни пръсти.
А блусът среднощен вали –
знак за близост…
Усещам, ти пак ме привличаш,
но твоят свят ме плаши…
Ти искаше всичко, нали –
днес го имаш.

Припев:
Само едно нямаш – Любов.
Там или тук – чака те друг.
Тя, Любовта, е монета за теб…
Докога? Накъде?
Моя любов, моя любов…
Моя ничия.

СПАСЕНИЕ

музика: Кристиян Бояджиев
изп.: Нели Рангелова

Накъде вървиш, приятел?
Кой ли Бог те е запратил
ей тъй във времето без любов и посока…
Всичко отнема то – виж, мигът се отронва…

Зъзне днес душата твоя.
Ти забрави смях какво е.
Всичко забравяш ти, но морето си спомня
детските сто мечти и те вика отново
на този бряг, на този бряг…

Припев:
Завърни се – пак открий брега!
Подари си там поне една сълза…
Ти не можеш да бъдеш сам,
не, не можеш да бъдеш сам…
Направи по-влюбен света!

Дрипав гларус ще те стопли
със криле солени, мокри…
Истинско щастие има само където
златно е лятото и сребристо морето!
Твоето море, твоето море…

Припев:
Завърни се – пак открий брега!
Подари си там поне една сълза…
Ти не можеш да бъдеш сам,
не, не можеш да бъдеш сам…
Направи по-влюбен света!

Стъпки по пясъка още търсят спасение.

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ДЕТЕТО ЗАЩО

музика: Дима Драмова

Аз често задавам страхотни въпроси
и вече ме наричат… “Детето ЗАЩО”.
Защо ли на гръб къща охлювът носи? –
той може да се скрие под всяко листо…
Защо е с антени? До днес не разбрах
по колко програми улавя чрез тях…

Видях птица горда, добра и красива
от юг се завръща, насам се стреми.
Щом карта си няма, тя как ли открива
гнездото свое даже зад девет земи?
Защо има пръстен? Това ли е знак,
че тя – като мама – е стъпила в брак…

Аз често задавам въпроси “случайни”.
Защо ли всеки паяк на косъм виси?
В морето ръждясват ли морските тайни?
Луната как се пали и как се гаси?
Защо всяко пате – почти на шега –
напомня оценка в бележник сега…

Накрая ще питам за моята възраст.
Щом трябва да се учи – “Сега си голям!”
А вечер, за филма… “Я лягай, по-бързо!
Все още ти си малък…” Защо пък? Не знам.
Въпроси, въпроси… След много от тях
не отговор има, а само… пердах!

СБЪРКАНА ПРИКАЗКА

музика: Дима Драмова

Вчера гледах различни касетки,
пред екрана до късно седях…
После срещнах Алиса, Покахонтас, Артур
и купонът заформи се щур!

Том и Йоги разчистваха сметки…
Джери скъса Снежанка от смях!
А русалката малка Робин Худ си избра.
Ех, че славна бе тази игра!

Припев:
Няма време!
Всеки миг, всеки час
в приказка живея аз…

В полунощ мама Фея пристигна
и вълшебно ме плясна, едвам…
С Аладин на килимче полетях призори,
бях красавица спяща дори!

Но Пинокио щом ми намигна:
Марш в търбуха на кита голям! –
страх ме хвана, защото много тъмно е там.
Да се будя обаче аз знам.

Припев:
Пак е утро!
В миг такъв – няма блъф –
скачам като Царят Лъв…

АЗ, ОРКЕСТЪРА…

музика: Стефан Диомов
изп.: ДВГ “Зорница”

Някой щом засвири “Сбор”
във училищния двор,
пак съм тук – Аз, Оркестъра славен…
Дълго барабаните,
флейтите, тимпаните
бяхме там – във килера забравен.

А уличките в този град
чакат нашия парад.
Ром-пом-пом-пом-пом-пом-пом…
Ходом марш, приятели!
Ром-пом-пом-пом-пом-пом-пом…
Това е съдбата ни.

Дайте път на Оркестъра важен:
Добър ден!, Добър ден! - да ви кажем!

Вятърът на времето
блясъка отне ни, но
маршът наш и до днес продължава.
Крачим по паветата
заедно с хлапетата,
че без нас весел празник не става!

Еква градският площад,
ритъма отмерва в такт…

Ром-пом-пом-пом-пом-пом-пом…
Флиртуват тромпетите!
Ром-пом-пом-пом-пом-пом-пом…
Намигат на всеки те!

Дайте път на Оркестъра важен:
Добър ден!, Добър ден! - да ви кажем!

ХАЙДЕ, ДЕ…

музика: Стефан Диомов
изп.: ДВГ “Врабчета”

Вчера имах силен ден!
Мадона влюби се във мен…
Със Стоичков мач играх,
финтирах го - направих го за смях…

Припев:
Зная, че сега… Зная, че сега
може би съм малко смешен –
всички на шега, всички на шега
приемате ме в стил погрешен…
Но още днес треньор ще си намеря,
хващам се на бас!
И както съм силен, строен и чаровен –
пръв ще стана аз!
И от всеки най-световен стадион
ще се връщам Шампион!

Бандерас ме покани в Холивуд!
Отказах му – направих го на луд…
С Павароти дует записах аз,
заглуших го с мощния си глас…

Припев:
Зная, че сега… Зная, че сега
може би съм малко смешен –
всички на шега, всички на шега
приемате ме в стил погрешен…
Но още днес отивам на уроци
при някоя звезда!
Пиано, солфеж, танци и ноти
там ще усвоя…
И ще стана аз известен някой ден –
най-върховен Супермен!
На екрана и на спортния терен
ще класират точно мен!

Точно мен! Само мен! Мен!

ВСЕ НА МЕН ЛИ? …

музика: Стефан Диомов
изп.: ДВГ “Врабчета”

“Все на мен ли? Все на мен ли…”

Този свят за мен грешно е скроен.
Просто тъй, уви, все не ми върви!
Поне петима души днес преписват по система стара…
Но учителят, защо ли, точно мене сбара!

Припев:
Все на мен ли... Все на мен ли
случват се беди в аванс?
Но живея със надежда
някой ден да намеря своя шанс!

Търся дни наред мъничко късмет.
Но защо, уви, все не ми върви!
Добре си знам, че щом ваканцията лятна се покаже,
мълнии ще затрещят и град ще падне даже!

Припев:
Все на мен ли... Все на мен ли
случват се беди в аванс?
Но живея със надежда
някой ден да намеря своя шанс!

Този свят за мен грешно е скроен.
Просто тъй, уви, все не ми върви!
Играя мач и настървено във атаката се включвам,
но след "точен" удар пак… прозореца улучвам!

Припев:
Все на мен ли... Все на мен ли
случват се беди в аванс?
Но живея със надежда
някой ден да намеря своя шанс!

“Все на мен ли? Все на мен ли…”

КОГАТО ЧУДЕСАТА ОЖИВЯВАТ

Майката:
Време е… Утрото трепти…
Твоят ден ще бъде по-различен, вярвай ти!
Знаеш ли, моето дете,
как тъгата се смалява, а смехът расте…

Бащата:
Но пита то: Защо?!?

Детето:
Под небето има още
неспокойни дни и нощи,
хиляди сърца заспиват без любов…

Бащата:
Но тъгата ще изтлее…
Ти, дете, дано живееш
в други, по-добри години друг живот!
Друг един живот!

Припев:
В края на века
дай ми твойта топла ръка.
Идат нови дни –
със надежда ти ги срещни!
( с вяра и любов ги срещни )

Майката:
И след тази свята дата
пак ще се върти Земята…

Бащата:
Но децата ще сънуват чудеса!

Детето:
А когато слънце блесне –
оживели в пъстри песни,
чудесата ще пътуват по света!

С МИКРОФОН И БЕЛЕЖНИК

(сатирична проза)

- Извинете, бихте ли споделили някои Ваши мисли за страниците
на нашата медия ”Уйкенд-Шок-Шоп-Долно Въртигово”? Моля Ви да се представите!

- О, разбира! Мене дошъл от много далече. Има 50 жени и изключително деца. Грижи на бананов и палмови масиви…

- По всяка вероятност, Вие сте чужденец. Какви са първите ви впечатления от България?

- Много отлично! Още от самолет видял как усмихнат хора тук, и как добре боядисани ляв тротоар по централен улица…

- Разкажете ни за условията, при които почивате.

- Мое семейство спи на хотел 3 звезди. Вътре почти влажен и даже мокър, но като помисли предвид, че други човеци спи направо под звезди…Ай, ай, ай! Ние обядва малко преди вечер, защото сервитьорин е много внимателен – бавно носи супа, да не разлее и ощети нас…До късно мене, жена и деца гледа на малък екран – Голяма работа! Едно канал – звук, второ ефир – образ…

- Срещнахте ли вече нови приятели у нас?

- Винаги! Мoй най-нов приятел вози частен такси. Снощи за на всеки километър – само по 500 лева. Виж, ако бил неприятел…

- Какво Ви дава нашата природа днес?

- Ами…това разбере утре. Но искал добави – когато бил на пляж, белязал там да търкаля вестници, демокрация, думата, чук-чук, кофичка на мисело кляко, бутилек, скъсан маратонки, кец, парцал… Слуша песен “Ах, морето” и сякаш пее-казва “Ах, морето е пълен с джам-стъкло, автомобилен гума, маслен петна от кораб…” Значи, какво значи? Природа на вас дава, а вие обратно на природа нищо хубав…

- Моля! Нима искате да кажете… Всъщност, ако отворите том 3 от Годишния справочник на НСИ… Защото ние сме оптимисти! Трябва да бъдем и ще бъдем… И едни последен въпрос: А вие с какво ще запомните България?

- Аз няма да помни. Аз остава тук. Решил да инвестира на Ваш море сеймеен комплекс, може и под харемда да вземе…А както вече досещате, ние има и сили, и жизнерадостен дръзновение да прави и реализира на минимален срок този максимално благороден концепция!!!

От нашия Спец. Мореспондент

ТРОЯНСКИ КОН

ТРОЯНСКИ КОН

Сред толкова съмнения до истини пречистени,
сред факлите на фактите – аз все пак оцелях.
Дори да си отиват една след друга мислите –
в сърцето ми остават най-дръзките от тях.

Навярно сте се вслушали в съветите на разума,
щом погледите-копия политат срещу мен.
Звъни, звъни душата! Но вие сте наказани –
слухът от много празници е малко уморен...

Отдръпват се назад великите гадатели.
И аз прониквам кротко в свещения ви кът,
за да разбия в прах студените ви статуи
със мислите, които разбиват мойта гръд.

М И Т О Л О Г И Я

ИЗВОР

(в памет на П. Димитров)

Какъв живот – през тишина и тропот
да те пришпорва вечно твойта жажда
по синкавата лента на потока
към мястото, където той се ражда.

И изведнъж – жадуваното царство!
Но как душата в него да се впусне,
когато се страхуваш – като Нарцис –
да счупиш огледалото със устни?

Човешки мит с човека безпощаден!
За щастие съдбата е жестока –
сведеш се, пиеш...все по-малко жаден.
И после си отиваш. По потока.

МЕЛЕАГЪР

От глава до пети – Мелеагър.
Нищо общо с легенда отвъдна.
Всичко, дето го имах, избяга.
Всичко, дето сънувах, се сбъдна.

Майка ми проумя и ми даде
сам да нося главнята си тежка.
В моя път през реки и през клади
всеки ход е начало на грешка.

Обич много ми трябва – да дишам!
Но жените край мене започват
да навиват на пръста си нишката,
над която се мъча да скоча...

Твърде нежна е тази верига,
дето в моите мисли се врязва.
Но...изглежда, таланта не стига,
Аталанта дори да се казва...

Казват, краят ще дойде безсмислен.
Аз не искам да мисля за края.
С колко кратък живот съм орисан
знам, че друг вместо мене го знае.

А когато си иде Алтея –
ще затворя душата си в шепи
и навярно сред вас ще живея,
стоплян само от своята пепел.

ТЕЗЕЙ

Докато вие зидахте палати,
докато спяхте или пяхте в рими –
баща ми мълчаливо ме изпрати
в едно море, което няма име...

Останалото знаете, защото
светът почива върху стари лаври.
Разплита се кълбото на живота
и аз откривам нови минотаври.

Ще се размина ли с мита? Изглежда.
Не мога да обичам Ариадни,
които, изтъкани от надежда
очакват някой бог да ги открадне...

И все пак – вярвам, че Брегът е близо,
ще ме посрещнат там достойни хора.
Дано се вижда бялата ми риза
през черните платна на моя кораб.

ЯЗОН

Подлуден от Медея, под тъмните сажди
разпилени от нощните звездни фенери,
аз ви търся, приятели, да ви разкажа
за сандала изгубен, за Колхида намерена.

Не оставяйте глухо такова пристанище,
под което морето дълбае безсънно
и се готви, преди от леглата да станете –
да ви хвърли в леглото на своето дъно.

Вижте колко прилича отгоре Луната
на глава, отделена от шлема си крехък,
как отскоро на другия край на Земята
слага Слънцето своите златни доспехи...

Но...с кого ли говоря. Вие сигурно спите.
И раздялата с вас не е толкова лесна –
изгарям ви в кладите на очите си,
за да не мога утре пак да ви срещна.

И отново се връщам при мойта Медея –
тя поне ме посреща, дори да ме мрази.
Ще се спуснем по ручея заедно с нея
да намерим сандала, за който ви казах...

СЪЩНОСТ

Завръщам се към своята Итака
като платно за мачтата завързан.
Сирените едно и също пяха
и песента им вече ми омръзна...

Приятелите хвърлиха веслата,
пред бурята, която приближава...
Единствено една жена – вълната
от мислите самотни ме спасява.

Флиртувам с нея. Тя съблича кротко
въжетата от мен...Защо ме питаш –
изневерих ти, горда Пенелопо,
не трябваше платното да разплиташ.

Проклинай ме на ден стотици пъти!
Но, ако все пак вярна ме дочакаш,
аз ще ти кажа сам, че не мъжът ти,
а кон троянски влиза във Итака.

ЕЗОП

При спомена за мене не пийте в златни чаши.
Светът е само сцена. Театърът ме плаши.
Антрактът е внезапен. Сред всички земни хора
с език, надве прехапан, минава Режисьорът...

Жените недолюбени са символ на умиране –
до вчера бяха хубави, но вече са гримирани.
За да не ги забравяме, те вечер без преструване
платната на ръкавите навиват. На отплуване...

Но тази плът, заставяла и бог да коленичи,
с годините е ставала и есенна, и ничия...
Все още има зрители върху брега на Самос,
а няма победители. И победени няма.

Не знам какъв оракул смъртта ми предизвика.
Душата ми не плаче, щом може да извика.
Аз вдигам златна чаша! А в басните след мене
поуките за вас са, макар от мен платени.

ПОТОПЪТ

(на Б. Балчев)

Земята беше като женска гръд,
два грешни града весело възкръсваха...
Но приближава справедлив дъждът.
Дъждът ще завали, макар и късно!

Изглежда, идва времето, приятели,
сами да си завързваме езиците.
Да натежат сълзите и перата ни
и да забравим прилива на птиците.

Какво са всички стихове за щастие –
пред стиховете хората нехаят.
Превърнаха се ближните на паяци
и влизат с кръстоносен поход в рая...

...А ние, долу, като мравки в жега
се щураме сред думите безброй
и мъкнем свойте рими към ковчега.
И още спорим кой да бъде Ной...

ПРИТЧА

(на Б. Христов)

Изправен гордо до дървото на живота,
за да измери ръста си, той вижда че е късно –
душата му нагоре се изкачва като котка,
а в корена е скрито началото на кръста.

Дали светът ще му подскаже нещо?
Едно от всичките врабчета, които новините носят,
е кацнало върху ръката му и вените горещи
вместо трошици то кълве с бръснача си двуостър...

Не е врабче, пред бурята поетът да се сгуши.
Светкавиците едноръки не умеят да го галят.
А ето че след облака дървото вече пуши
и първо от короната му огънят се пали...

Поетът е змия – под камъка на мисълта затиснат –
от пламъците на съдбата няма право той да бяга,
дори когато дяволът без задни мисли
подава му опашката си за тояга.

Поетът има само правото да стане брадва –
да отсече дървото на живота си до корен,
когато всички хора седнат да обядват,
докато всички птичета загиват от пожара горе.

ОТГОВОРНОСТ

Когато, романтично вдъхновени,
заставаме пред прага на живота;
когато в тоя хаос от антени
не значи нищо кръстът на Голгота.

Когато Юда доживява старост
под сребърните сенки на върбите;
когато, смачкал глината със ярост,
в неделя Господ слуша новините...

Когато трябва някой да се прати
на кръста пак - поетите отиват,
помогнали на днешните Пилати
със стих вместо с вода да се измиват.

Е П И Т А Ф И И
З А
В Л Ю Б Е Н И

РАЗНОВЕСИЕ

Животът ми на болница прилича –
така е тихо и така е пусто.
Пред мене самотата се съблича
да стопли поизмръзналите чувства.

Като везни в душата ми отвесно
възлизат и се спущат греховете...
До честното е имало нечестно.
Под камъка се е родило цвете.

Минути натежават в мойто тяло...
Съмнявам се, че болката е близост.
Но ти – сестра, облечена във бяло –
ще ми дадеш от своя оптимизъм.

В ръцете ти спринцовка свети! Право
към мен пристъпваш праведна и свята.
По-късно ще узная колко дявола
стоят на острието на иглата.

ИЗОБЩО ЕСЕН

Под стръмното връхлитане на вятъра
гнездата на юмруци са се свили.
Отплуват тихо птиците нанякъде –
за първи път с последните си сили.

Вълните на небето се разплискват
на слънцето от кораба бездимен.
Листата на дърветата записват
върху земята стихове без рими...

Изгубват цветовете си цветята,
каквото се е раждало - прегаря.
Едно дете подрежда свойто лято
във своя ученически хербарий.

Пчелите спят, зазидани отдавна.
И само двойки влюбени и скарани
минават вън. И стъпките им бавно
запълват питите на тротоарите...

НЕСЕБЪР

Какво си, вечен град, сред бисери и дюни,
щом някога - бездомник - тук не намерих дом...
Щом не посмя една жена да ме целуне
направо пред очите на чуждия балкон.

Животът в теб звънти с мелодия на злато,
но кратък е навсякъде човешкият живот.
И вятърът умира под мелници крилати,
и те не струват нищо без своя Дон Кихот...

Морето ти напразно пак на легло прилича.
Когато чайки спускат завивки от вълни,
когато нощем вътре Луната се съблича –
ти още коленичиш пред земните жени...

Сега през теб вървя със своята любима.
Мълчи тя, тук родена. И аз ли да мълча?
Какво си, вечен град! Десетки църкви имаш
и в никоя от тях до днес не ни венча.

ФЛИРТ

Цяла нощ до брега на леглото
ме заливат косите ти стръмни...
Сякаш твоя живот е животът ми,
затова тук едва ли ще съмне.

Много време при нас ще е тихо.
Да извикаш – какво ще ти взема?
Щом си Ничия, аз ще съм Никой
от една прозаична поема.

Тази стая прилича на свещник.
Аз съм черната свещ, ти си бяла –
невъзможно красива и грешна,
в мойте ледени пръсти горяла...

После кой ще те търси, не зная.
Още търся косите ти стръмни...
И не виждам как близо е краят.
И не вярвам, че скоро ще съмне.

ИРОНИЯ

Както искаш. Аз тръгвам към своята вечер
без прощални сълзи, без въпроси.
Ще се скрия далече, далече, далече...
Нека друг твойта обич да проси.

Адски мило, че още в душата ми гледаш –
няма в гръб да съм твоя мишена.
Е, загубих...Но как се нарича победа,
след която местата се сменят?

Вярно, малко сме праведни, много сме грешни –
значи имаме бъдеще, колкото минало.
Сбогом днес! А когато се видим Отсреща,
ще те черпя на изгрева с виното...

Р Е Л И Г И Я
О Б И Ч

АВТОБИОГРАФИЯ

Не разбрах с конска участ защо се родих.
За инат на магаре се молих,
но инатът у мен като сняг се стопи,
а мостовете станаха много...

И извит на дъга пред дъгите не спрях,
да опитам от всичко все бързах.
Аз в живота подковите сам си ковах,
сам за своята грива се вързвах...

Исках всичко да знам, но е дълъг светът.
Вчера дръзко вървях, днес вървя търпеливо –
като малка стрелка по големия път
на часовник от трусове земни навиван...

И забравям за краткия вечен въпрос.
Все едно е какво от смъртта ме отделя.
Жаден стъпвам сега на поредния мост...
А под мен е водата, която печеля.

СЕЛО

Камбаната изпраща вест –
без думи всичко се разбира…
Трева, която не умира.
И камък, върху който днес
змията уморена спира.

Прегръдка на живот и смърт!
Зад есенните коловози –
сълзи на запустяло лозе…
Врати, отворени за път,
огънати от некролози.

Ликувай, тъжен кръговрат
от праг до прах, от кръст до къща,
от топъл хляб до хляб насъщен…
Градът е малко по-богат,
когато в тебе се завръща.

ТЕРАСАТА

Като паяк, оплетен сам в своята мрежа,
аз се сраствам с терасата от години.
Няма кой да люлее отдолу строежа –
мъртвите са примирени завинаги.

Няма спомен от селото равно в душата.
Тук – една върху друга случайни съдби...
Мама шета край мен, а в ума й се мята
все Земята, която за нея скърби...

Ще пропука сълза тези сиви етажи –
мама слиза на двора да се прекръсти.
Глухо нейните стъпки кънтят по паважа
и градът за минута забравя съня си.

Дълго с поглед я търся. Тя – точица само
се отправя към светлия кръст със прането...
Колко вярно понякога казваше, мамо,
че над нас е различно високо Небето

ЛУДИЯТ

Той обяснява с вечните си жестове
как често към Америка отивал...
А най-великото му пътешествие
на този свят е от дома до нивата.

Вместо листа, крайпътните дървета
над него сипят истинска валута.
И той си я събира, закъдето
душата ще пристигне необута...

Смъртта го лъже – кой не го е лъгал,
защото нямал ум, но на ума си
той стяга пак каруцата и тръгва
да размени две приказки с жена си.

Нали жена е, ще го чака. Всъщност,
пръстта им пречи всичко да си кажат.
С една сълза по-беден той се връща
в небостъргача си едноетажен...

И вечер, щом небето засъбаря
отгоре дъжд, той – лудият – не ляга.
Сънят е грях, когато Ниагара
водите си излива срещу прага...

ПРИКАЗКА ЗА ДАРБАТА

Ти си младият майстор зидар
на живота в държавата влязъл,
безвъзвратно приятно белязан
между хората – с божия дар.

Господарят е адски добър,
той предлага награда голяма!
И с теслата по силния камък
удряш, удряш...Жестоко! До смърт!

Под ръцете ти растне дворец...
Ще достигнеш ли крехката мъдрост,
че талантът е твойта присъда –
твоят лаврово-трънен венец?

Колко планове беше скроил –
да иззидаш, каквото ще зидаш,
после в друга държава да идеш...
Ала после ти дават пари!

Виж, това е награда! Вземи я!
Ти отказваш подобна нелепост.
И те хвърлят в красивата крепост,
построена от тебе самия.

МОЯТА СТАЯ

Ето я стаята стара –
тихият кът на живота:
масата, столът, китарата –
всичките мои имоти…

Блъснат прозорец от вятъра,
звън на декори паднали…
Някакъв стих на стената.
Стих или хляб за гладните?

Стъпки от хиляди хора,
идвали и отминали,
истински колкото болест,
неизлечима завинаги…

Плуват из въздуха сякаш
думи, с които съм лъган…
Нежно разбивам вратата –
да проветря. И тръгвам.

ПРИЯТЕЛИ

(на Владо)

Запозна ни щастливият случай
под внезапния дъжд уморен.
Ти не знаеш какво ще научиш...
Забрави мойто име, Верлен!

Не разбра ли, че аз съм хлапака
на пияния кораб роден.
И така – аз не търсих Итака.
Търсих твоето рамо, Верлен.

Но отскоро стихът оживява,
вместо в теб – оживява във мен.
Застрашена е твоята слава.
И какво ще направиш, Верлен?

Не в жена ти душата си влюбих,
ала щом на живота сме в плен –
ще играем шегите му груби...
Зареди пистолета, Верлен!

Талантливо да стреляш се иска,
не оставяй врага си ранен.
Ние вече сме толкова близки.
Ти разбираш ли всичко, Верлен...

ПРОВИНЦИЯ

(“Бог високо, цар далеко...”)

Да отдам малко почит
на малкия град, ми се иска.
Днес няма да завъртя диска
на слънцето в една телефонна кабина.
Няма да хвърля ръкавица на времето...

Бавно крачи, размахал билетите,
срещу мен продавачът на щастие.
Каква лотария – да се сетиш,
че голямото слънце постепенно угасва.

Малко почит на малкия град да отдам...

Скоро с ножиците си тъмни
лястовици ще срежат лятото,
много злато по улички стръмни
ще изтече към реката...
Но какво от това?
На юмрука в гнездото
топлина ще опазя за няколко стиха.
Нека Богът и Царят си гледат живота –
сам ще слушам отляво сърцето си тихо.

УЛИЦАТА

Все по тази позната до втръсване улица.
Двупосочно движение, както в нечии мисли...
Преминават край тебе бивши сенки на влюбени
и чистачът след тях пепелта ще изчисти.

Нито време за сън. Нито време за басни.
Във часовника всяка секунда умира.
Раздавачът си спомня, че има нещастни,
и забравя така недопитата бира...

До кого да достигне, кого да зарадва
песента, излетяла навън от оградата?
Автобусът свисти като хвърлена брадва,
оглушали щурците остават без работа...

На кого да разкажеш за нещо в началото –
за въжето на бялата осова линия,
по което, наивно притиснат до тялото
на една от жените, и ти си преминал...

Тъжно. Старците само, смъртта си отсрочили,
пак се мъчат отсреща с клепачи ожулени
да отместят на слънцето тежката плоча,
зад която започват небесните улици.

РЕКАТА

Силна иде водата и горда се лее...
Виждам тъмни върби, потопени до кръста,
и баща ми, останал на двора да сее
с ножче в джоба си дини и пъпеши късни...

Виждам още пазача, който подпира
свойте дрипави мисли с помощта на тоягата
и в просъница даже в полето се взира –
сякаш някоя буца пръст ще избяга.

Колко смърт, колко кал и препречени тръни,
а Реката от чиста по-чиста минава.
Ромоли покрай нечие вечно безсъние,
трополи върху нечия преходна слава.

И отива надолу...Къде ли се влива?
Само спомен ли в моя живот ще остави?
На брега е Душата и тръпне страхлива.
Вътре крехкото Тяло се къпе – за здраве...

РАЗГОВОР С НЕЯ

Ние едва ли сме твоите гении,
греховете ни толкова бързо се трупат.
Ние...Ние просто сме преуморени
от проверки на кръвната група.

Ние вярваме само на този Асклепий,
който пръв новото си лекарство опитва.
Ние можем да сипем в косите си пепел,
без да вдигнем ръце за молитва.

Ние сме повече и от скакалците,
за чиито нашествия понякога слушаме.
Адски трудно раждат сълзи очите ни,
отмалели от взиране в сивите мушки...

Ние сме хората, безкрайно признателни
на бойците, незнайни слезли в земята.
И по имениците търсим старателно
най-хубавите имена за децата си...

Ние сме хората, които треперят
за съдбата си, за съдбата на внуците.
.....................................
Колко века са нужни, за да намерим
пътя към теб, рЕволюцийо?!

УЧАСТ

Родени сме след толкова години –
И Жътвата, и Празникът са минали.

На сухо място е прибрано Житото.
Реката се е върнала в коритото.

Отсечени са всички черни Корени.
Затворите изобщо са затворени.

Единствено Дъждът камшик размята
върху гърба оголен на Земята.

Как да повторим бащините подвизи –
пред нас: безбройни надлези и подлези.

Над нас – Дъга, извита като сабя.
Остава с нея да разрежем Хляба...

ПОЧТИ АПОКАЛИПТИЧНО

Златен цвят Слънцето уморено прибира,
после в хербария на Космоса ляга.
Хората кротко спят и дори не подозират,
че Апокалипсисът е вече на прага...

Те, горките, не знаят съня на пчелата,
която толкова време пази входа на кошера
и затова под танците на Луната,
вместо да им е весело – на тях им е лошо.

Но Пчеларят ще слезне веднъж от всемира
и глава ще надвеси над земната пита.
Той ще вземе меда, цяла вечност събиран,
след което ненужния кошер ще срита...

А когато се върне отново в Небето –
ще запретне до лактите свойте ръкави
и забравил за нашата мъртва планета,
други кошери някъде пак ще направи.

ТЕАТЪР

Вечна сцена пред нас, на която
се предлагат отрови, лекарства,
грешни колкото всичкото злато
на възкръснали някъде царства...

Твърде меки и лъскави ложи,
по които прилично сме свити.
Фарс! Но фарсът едва ли тревожи
битието на днешния зрител.

Боже, как ще дочакам да пламне
над вратите табелката “Изход” –
аз разбрах, че ме няма отдавна
в тази зала, защото не искам

и не мога в лъжи да потъвам.
Сбогом, нови поредни декори!
Някак смешно в килима се спъвам,
но когато вратата отворя,

вече знам – там, навън, ще ме чака
без случайни места, без билети,
най-добрият театър – на мрака.
И за “Изход” Луната ще свети...

РЕЛИГИЯ ОБИЧ

Омръзна ми със зъби стиснати
пред сянката си да вървя,
да преоткривам вечни истини
с нетрайните си сетива;
да казвам, че не се е случило
това, което с мене става,
че кучето се е научило
стопанина си да познава.
Сега усещам как душата ми
ще се взриви, подобно стих;
разбирам тези атентатори,
с които залъка делих...
Жените им познавам, даже
понякога ги поздравявам,
не мога друго да им кажа,
не искам друго да им давам.
Годините – неумолимите –
ми носят с пулса си насечен
понякога властта над римите...
Но друго ми е нужно вече.
Религия ми трябва – простичка –
да вярвам и да се пречистя,
докато още съм на острова,
Земя наречен, да помисля
как ще застана пред отвъдните
Пространственост и Безтегловност,
ако ли не с мечтите сбъднати –
поне без чувство за виновност.

АВТОРСКИ ПЕСНИ

ПОП И РОК

Веднъж се живее – Тони Димитрова
След години – Тони Димитрова
Старият капитан – Тони Димитрова
Ти, аз и морето – Тони Димитрова
Кой си ти? – Тони Димитрова
Старецът и морето – Тони Димитрова
Мое светло момче – Тони Димитрова
Ах, морето – Тони Димитрова
За тебе хората говорят… – Тони Димитрова
Без море живял ли си? – Фамилия Тоника / Ралица Ангелова
Имало в Бургас – Фамилия Тоника
Сутрин рано, вечер късно – Фамилия Тоника
Ти гониш… – Фамилия Тоника
Мария – Южен град… – Фамилия Тоника
Ева – Фамилия Тоника
Бяла къща, двор зелен – Фамилия Тоника / Ваня Костова и Боян Михайлов
Вятър в платната – Фамилия Тоника
Чуй ме, Дилмано! – Фамилия Тоника
Миг от приказка – Фанданго
Ти обеща - Фанданго
Танго в полунощ – Тони Димитрова
Добър вечер, мамо… – Фамилия Тоника / Ваня Костова и Боян Михайлов
Между два сезона – Тони Димитрова
Ирония – Ники Атанасов
Самба за двама – Ралица Ангелова
Среща без думи – Веселин Маринов
Жажда за любов – Веселин Маринов
Лека нощ, Бургас – Ваня Костова
Някой ден – Тони Димитрова
Серенада – Тони Димитрова
Ти ли си момчето? – Тони Димитрова
Морска приказка – Кичка Бодурова
Още ли обичаш Бийтълс? – Фамилия Тоника
Сбогуване с Бургас – Ева и Гого Найденови / Тоника
20 години по-късно - Щурците
И сега - Сънрайз & Амалия
Спри, Мария… – Фамилия Тоника
Синкавата вечер – Пламен Ставрев
Лятна песен – Джина Иванова / Трамвай № 5
Лека нощ – Кристина Димитрова и Орлин Горанов
Тръгвай, щом решил си… – Тони Димитрова
Не и сега - Стефка Емилова (ГРАС & "Горещ пясък")

ХУМОР И САТИРА

Песни за група НЛО

Кабелна телевизия
Мале, страх!
Комшулук
Агент 007
Ханш и транш
Рожден ден
Психотест
Облак троен
Пирогов – моя любов
Склад на едро
След Х години
Интернет
Бесове
Меню за трета възраст
Шоп и Телешоп
Дано! Да, но…

Песни за фестивала “Златният кос” на БНР

Здравна реформа
Песничка за голотата
Сбогом на оръжията
Голямото четене
Сън сънувах

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

С поглед навън
Бабина душица
Тони, моят котарак
С малко помощ…
Вяра, Надежда, Любов
Вместо спомен
Все на мен ли?
Хайде де…
Усмихнат ден
Споко, Крокодиле!
Mечтатели
Шарен карнавал
Малката певица
Момичето с лунички
Песничка в три цвята
Песничка за пешеходната пътека
Аз, Оркестъра...
Детето Защо
Сбъркана приказка
Писмо от морето
Когато чудесата оживяват
Сбогом, детство…
Планинарче

ХИМНИ

Под слънцето на Юга
Фестивален Несебър
Слънчева фиеста
Химн на Университет “Асен Златаров” - Бургас
Химн на гр. Монтана
Химн на детски фестивал – гр. Тутракан

БАРДОВСКИ И ТЕАТРАЛНИ ПЕСНИ

Езоп
Нощем
Същност (Итака)
Моята стая
Урок по физика
Къде си?
Честна мускетарска
Несебър (Отмина лудостта по своя път)
Градът
Маратонецът
Притча
Двойник
Моята стая
Нощен път
Думите

ПАРОДИИ

Тя
Наследство
Папараци
Въх, морето…
Богатство ли?
Кметство мое
Мъжът на 60 – ХриСТО ГРАМАтиков
Балконска сцена ("Да си вземеш жена от село...")
Рекламна-програмна
БТК и БДЖ
На всеки кило-метър
Свят уж за двама
Кукли и тикви
Една българска проза
Нашият гРад
Среща с критик
Моя любов
Чудо ли е станало
Какво е НАТО-то

МУЗИКА ЗА ПЕСНИТЕ

Посвещение (за Петя Дубарова)
Море от вино – празници на гр. Поморие
Химн на детски фестивал "Бисери от Поморийския бряг"